Старозагорски бял

Мнения и оценки (15)      Фото галерия          Сподели във Facebook

СТАРОЗАГОРСКИ БЯЛ ЛЕТАЧ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Това е една сравнително млада българска порода, създадена в средата на миналия век чрез кръстосване и подбор на тракийски бели гълъби с добри летателни качества и красива фигура. Гълъбите летят кръгово над своя гълъбарник високо в небето, често и на невидима височина, където се задържат по 7-8 часа.
Тяло - средно по големина, леко удължено от по-дългата опашка и крила.
Глава - малка, много добре заоблена, с леко изпъкнало чело.
Очи - средни, маслинено тъмни.
Очни пръстени - бели, гладки, нежни.
Клюн - сравнително къс, бял, почти хоризонтален, с леко завит връх.
Ноздри - нежни, с розовеещ цвят, напрашени в бяло.
Врат - среден, леко извит в дъга.
Гърди - широки, добре заоблени и малко изпъкнали.
Гръб - средно широк, равен.
Крила - дълги, с широки и здрави пера. Носят се под опашката.
Опашка - широка, удължена, леко повдигната, с дъговидна форма, образувана от 16-18 пера.
Крака - къси, червени, с бели нокти, без оперение.
Породата се отглежда само в бяло, без цветни пера по тялото.
Големи грешки: бисерни очи, червени очи, червени очни пръстени, високи крака, тясна опашка, прекалена дълго и грубо тяло, голяма глава, ръбеста глава, крила над опашката, крила влачещи се по земята.
Малки грешки: леко розовеещ клепач, удължен врат, доста повдигната опашка, по-силно изкорубена опашка.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА СТАРОЗАГОРСКИТЕ БЕЛИ ВИСОКОЛЕТАЧИ

Произход: Старозагорски гълъб който се отглежда от много гълъбовъди в града и околността а така също и в някой други райони на страната. Получен след дългогодишна селекция с добри летателни качества.
Общ изглед: Средни по размери, много елегантни бели гълъби.
Носят името си от района, в който са създадени и се отглеждат заради добрите си летателни качества. Летят до 10 часа, като и при добро и правилно трениране това време може да се удължи. Тези красиви гълъби оспорват с основание първото място на най - добри български високолетачи.
Срещат се в три разновидности: Гълъби, които носят крилете си под опашката. Стегнати или гълъби които носят крилете си над опашката Декоративни - те са по - едри, с криле под опашката и с слаби летателни качества Особено много се ценят първите.
Глава: главата е малка и много добре заоблена.
Челото също е приятно заоблено без да е изпъкнало. При женските главата е значително по - нежна.
Очи: очите не са големи имат тъмен маслинен цвят. Желателно е да нямат никакъв розов оттенък.
Околоочията са тънки и с нежен бял цвят.
Клюн - сравнително къс, почти водоравно и с лека извивка на върха. В основата си е широк и образува солидна връзка с главата. Ноздрите са слабо розови, симетрични, бяло напрашени.
Врат: в сравнение с някой други летачи, вратът е по - къс, конично изтънява към главата, с лека красива извивка.
Гърди: широки много добре заоблени и малко изпъкнали.
Гръб: не много широк и къс.
Крила: сравнително дълги, с жилави и широки летателни пера. Обикновено са под опашката , без да се допират до земята и без да се кръстосват. Опашка: гълъбите, които носят крилата си под опашката, имат до 24 пера на опашката, най - често между 16 - 18 пера. Опашката е леко повдигната и доста широка.
Крака: къси, с бели нокти, и с розов, до червен цвят.
Цвят: гълъбите са бели, без никакви оцветени пера
През последните години гълъбовъдите в Старозагорски окръг полагат големи грижи за размножаването на белите летци, които са постигнали голяма продължителност на летене, не трябва да се пущат да летят в следобедните часове на деня, защото се издигат много високо, увличат се и се прибират след здрачаване. Тогава те "падат" по покривите на сградите, където прекарват нощта и намират своя дом едва на сутринта. Най-разумно е те да се пускат да летят сутрин, за да имат достатъчно време да завършат нормално продължителния си полет и да се приберат навреме в гълъбарника.