Гълъбовъдна общност
Мнения и оценки (18) Фото галерия
Сподели във Facebook
ПАЛАМАРСКИ ГЪЛЪБ
СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/
Името си породата носи от село Паламарца в бившата Поповска околия. Гълъбът е известен още и като “паламарски певец”, “поповски певец”, “музикант”, “питомен гълъб”. Това се дължи на способността му да пее дълбоко, гърлесто, с ниски и много продължителни тонове, както при нито една друга българска порода. Това е едно от най-ценените му качества. Но наред с него той има и други способности - красиво летене и главоломно преобръщане през глава по десетина и повече пъти. Породата не е много разпространена и се отглежда главно в Попово, Бяла, Разград и околните села. Ганчо Шишманов от град Бяла беше успял да направи едно доста сериозно ято, с което се занимаваше дълги години и при него можеха да се видят истински паламарски гълъби.
Тяло - едро, с изпъкнали гърди, леко изправено.
Глава - средно голяма, леко удължена, овална. Породата е в два варианта: с качулка и без качулка. Над 90% от наличните гълъби са с качулка, която е от две симетрични завъртулки с нормално дълги пера.
Очи - бистри, с леко жълтеникав оттенък.
Околоочие - гладко и бяло.
Клюн - средно дълъг, масивен, прав, с широка основа, бял.
Врат - средно дълъг, дебел, заоблен, носен вертикално.
Гърди - леко изпъкнали, силни.
Крила - широки и дълги. Носят се над опашката и почти достигат края й.
Опашка - широка поне колкото гърдите. Състои се от 15 до 20 широки и здрави пера, продължаващи естествената линия на гърба.
Крака - здрави, средно дълги, без перушина, червени, с бели нокти.
Цвят и окраска - отглежда се в черен, червен и маслен цвят, като едноцветен и освен това в същите цветове с окраска - герданлия и бяла опашка. Белият гердан започва от звездичките на качулката и се спуска по врата към предната част на гърдите с форма на две обратно обърнати, срещуположно поставени запетайки, с тънка разделителна линия в долния им край. Съществуват и чисто бели екземпляри.
Големи грешки: груба, ръбеста глава, черен клюн, червени очи, тъмно околоочие, несиметрична качулка, много бели пера по корема и тялото.
Малки грешки: тъмно петно на клюна при млади птици, тясна опашка, крила под опашката, наведено тяло.
Основното качество на породата е уникалното й пеене. То е “тежко” предизвикващо асоциации на отпускане, на спокойствие и някаква особена блаженост в истинските познавачи на породата. Гълъбите, главно мъжките екземпляри, а и някои женски пеят бавно, дълго, с ниски почти заглъхващи тонове.
Пръстен - 7 мм.
ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ПАЛАМАРСКИЯ ГЪЛЪБ
Паламарският гълъб много прилича на чирпанския карабаш, като за разлика от него той е задължително едноцветен, тоест при него липсва белият гердан, който имат чирпанските гълъби.
Цветът обикновено е чисто черен, срещат се и чисто бели, червени, жълти, сиви.
Едър гълъб с изправена горда стойка.
На главата си има хубав качул, който е сложен малко под нивото на ушните отвори и преминава от двата края на главата.
Очи - бистри, светли.
Човка - бяла.
Паламарските гълъби са добри преметачи, но в последно време тяхното отглеждане като че ли намалява, и те се срещат все по-рядко.
