Гълъбовъдна общност
Мнения и оценки (25) Фото галерия
Сподели във Facebook
ПАЗАРДЖИШКИ ВИСОКОЛЕТАЧИ
СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/
Това е порода, създадена в началото на миналия век в Пазарджик, чрез кръстосване на бели и черни гълъби, отличаващи се с продължителност на полета. По телосложение високолетача не се отличава съществено от бенкалията, но за разлика от него се отглежда във всички възможни цветове и шарки, и има друг полет. При бенкалията се търси височина и премятане, докато при високолетача стремежът е продължителност на полета. Гълъбите летят на голяма височина с продължителност на полета 5-6 часа. При добре тренирани птици са получени резултати над 9-10 часа. Специфично е “стоенето” във въздуха, при което птиците са с разперени опашки, крилата също са разперени, но не се размахват постоянно, а само потрепват с върховете на маховите си пера. Това се наблюдава само при подходящи въздушни течения, които в Пазарджик има през по-голямата част от годината. Това обяснява отчасти факта, че най-добри резултати породата дава именно в този географски район. Така или иначе имаме пълно основание да кажем, че тази селекционирана в нашата страна порода, може да спори с известните породи високолетачи от съседните страни и Европа.
Тяло - средно едро, леко изправено, с добра мускулатура. Взет в ръце гълъба прави впечатление на добре трениран лекоатлет за дълги бягания - тялото му е мускулесто, но много леко.
Глава - средно голяма, добре закръглена.
Очи - обикновено тъмни при белите и бисерни при цветните. На някои селекционери се е удало да получат бели гълъби с бисерни очи. Тези белези, както цвета и шарката са второстепенни и на тях не се отдава голямо внимание.
Врат - средно дълъг, с леко стеснение под главата. Под клюна при някои екземпляри има “гемче” или “гушка”, което не е нито грешка, нито предимство.
Гърдите са широки и леко изпъкнали, с добра мускулатура.
Гръб - широк, стесняващ се към опашката, в една линия с нея.
Крила - широки, дълги, здрави. Лежат върху опашката и достигат на 1-2 см от нейния край. При някои гълъби по щитовете на крилата има малки къдрички, което не се смята за предимство или недостатък.
Опашка - от 12-14 добре застъпващи се и добре подредени здрави, широки пера. По време на полет опашката е разперена, което позволява на гълъба да лети бавно и да планира.
Крака - средно дълги, червени до виолетови, без оперение.
Перушината е здрава, еластична, гъста и добре прилепнала към тялото. Напудрена е с бял прашец.
Цвят и шарка - отглежда се във всички възможни цветове, а също така бели и шарени, като при последните се търси някаква симетрия и красота. Цветът и шарката нямат особено значение.
Големи грешки: продълговата глава, много високо и изпъкнало чело, тънък врат, розово или жълто околоочие, много къси или жълти крака, наведена стойка, тънък и много дълъг клюн, изпъкнали очи, крила под опашката.
Малки грешки: тъмен клюн.
Оценката: общ вид, фигура, перушина, глава, околоочие, шарка.
Пръстен - 7 мм.
ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ПАЗАРДЖИШКИТЕ ВИСОКОЛЕТАЧИ
От незапомнени години пазарджишките гълъбовъди имат слабост към високия и продължителен полет. В града има много добри гълъбовъди, които чрез подбор и селекция постоянно подобряват класата на тази порода гълъби, както по външен вид и разцветки така и в стила на полета. Сега Пазарджишките високолетци се налагат, като най-добрата порода летачи в цялата страна. Няма район в България където да не се отглеждат, особено от любителите на високия и продължителен полет. Летят продължително и на голяма височина. Средният им полет е от 5 - 6 часа, но при добра селекция и повече тренировки достигат полет до 7 - 8 часа. Има и редки случаите, когато се надхвърлят рамките на горепосочените часове, но в дни когато атмосферното налягане позволява на птиците да летят с по-голяма лекота.
Произход: С цел, постигане на високи резултати в продължителността на полета, пазарджишките гълъбовъди започват да кръстосват бели гълъби с високи постижения в полета с черни (арапи), които също отговарят на изискванията за висок и продължителен полет. И така, чрез кръстоска на бели и черни гълъби от местна порода, в продължение на много години се получават пазарджишките високолетци.
Те са с различен цвят и окраска, но по външен вид всички си приличат. Нито един от цветовете не дава предимство на другия. Зависи гълъбовъдът какъв цвят предпочита. Като едноцветни има: бели, черни, червени, сиви. Шарени: Акмани, Атканати, Кубати. Пъстри: Всички цветове, в комбинация с бяло, чернопъстри, сивопъстри, червенопъстри, пръскани или тигрести.
Външен вид на Пазарджишките високолетци (общ изглед):
Средно-едър гълъб, държи тялото изправено, с добра мускулатура, изключително темпераментен.
Глава: главата е кръгла, средно голяма, симетрична на тялото.
Очи: белите с тъмни очи, околоочията са тънки и много бели. Цветните са с бели или жълти очи, околоочията са също бели.
Врат: вратът е средно дълъг, широк в раменете стеснява се под главата. Но има екземпляри, които в горната част на врата при свързване на клюна, вратът се разширява и се получава гуша или геим, наречени гушалии.
Гърди: гърдите са широки със здрава мускулатура, особено при добрите летци.
Гръб: гърбът е широк и към края, при опашката, постепенно се стеснява
Крила: крилата са здрави и дълги с 1-2 см. са по-къси от опашката, лежат върху нея, но има и такива, които свалят крилете под опашката, наречени Осмаканатлии. Някой от гълъбите имат и къдри под крилата, особено белите.
Опашка: перата на опашката са добре подравнени, има от 12-14 пера. При излитане държат опашките отворени, това им помага да летят плавно и красиво.
Крака: краката са средно дълги, цветът им е от червен до виолетово син.
Перушина: перушината е средно дълга гъста и добре прилепнала за тялото. Когато не се пипат, са напудрени с бял прах.
Грешки: Продълговата глава, изпъкнало чело, тънък врат, розово или жълто околоочие, къси и жълти крака, водоравна стойка, тънък, много дълъг или къс клюн, изпъкнали или разноцветни очи.
Оценка: общ изглед, глава, очи, фигура, шарка, крака, клюн. За цветните: колкото по-симетрично са разположени шарките, толкова екземплярът е по–добър.
Пръстен: 7 мм.
