Добруджански гълъб

Мнения и оценки (3)      Фото галерия          Сподели във Facebook

ДОБРУДЖАНСКИ ГЪЛЪБ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Става въпрос за гълъби с една качулка, с телосложение и фигура абсолютно еднакви с това на шуменския гълъб. Разликата е само тази, че тези гълъби са едноцветни или с напръскани с бели пера кръстове. Отглеждат се главно в Добруджа, но се срещат и в околните райони. Темпераментни гълъби, отлични акробати. Преди 40-50 години тези гълъби се виждаха почти на всяка селска къща в Добруджа, а днес за съжаление се налага ентусиасти да събират каквото е останало, за да запазят породата.
Тяло - като на уличен гълъб.
Глава - по-скоро дребна, съразмерна на тялото. Отгоре добре закръглена, без ръбове.
Очи - големи, светли, изразителни, перлови, със светъл ирис и малка зеница.
Очни пръстени - гладки, бели и възможно големи. Диаметър 12-13 мм.
Клюн - къс, дебел, светло рогов. Дължина макс. 12 мм. Бялото околоочие, светлият ирис и късият бял клюн силно контрастират с основния цвят при червените и жълти птици и създават красотата на гълъба.
Ноздри - малки, гладки и леко напрашени в бяло.
Врат - среден и леко извит.
Крила - държат се под опашката, не са много дълги.
Крака - възможно къси, неоперени, червени, с бели нокти.
Опашка - леко повдигната и широка поне колкото гърдите. Състои се от не по-малко от 14 добре застъпващи се пера. Формата е лека и елегантна дъга.
Качулката е подобна на тази при шуменския гълъб: ниско на врата, с две симетрични розетки от двете страни, които образуват гребен точно в средата на врата.
Има и т. н. „мустаклии" със зачатък на преден качул, което се смята за груба грешка. Те са получени след кръстосване.
Цвят и окраска - породата се отглежда главно в червен и жълт цвят. На кръста има бяла лента, което е типичен за породата белег. Цветовете са интензивни по цялото тяло.
Големи недостатъци: дълъг, тъмен или тънък клюн, червени очи, малки очи, тъмни очи. Ръбеста глава, несиметричен качул, мустаци. Високи крака, тясна или раздвоена опашка, стъпаловидна опашка, разреден цвят, сивеещ цвят.
Малки недостатъци: ниско чело, къси пера на качула, дълга опашка, сивеещо околоочие.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ДОБРУДЖАНСКИЯ ГЪЛЪБ

Добрички гълъб (Толбухински гълъб, икитепелия)
Породата е разпространена и датира от дълги години в североизточна Добруджа - Добричко. Типична порода за декорация характеризираща се с много нежно и красиво тяло. Добричкият гълъб много често се обърква с Белослатенските гълъби (който са с по груб външен вид) също така трябва да се различава и от русенските и Румънските двукачулати.
Качули. Породата има две разновидности – с един и с два качула.
С ЕДИН КАЧУЛ. Важно е качулите да бъдат с големи завъртулки (тур.език бурми), равномерно разположени, но допустимо е единият качул да бъде по ниско стоящ от другия и задължително при поглед срещу гълъба задният качул да “излива”т.с. да се виждат върховете на перата образуващи задният качул като шал.
С ДВА КАЧУЛА – за тези гълъби е характерно че имат освен заден качул имат и преден разположен пред челото, който трябва да отговаря на следните изисквания – да бъде плосък като монета и да покрива восковицата (ноздрите), горната човка и предната част на темето.
Дължина на тялото 26 - 29см.
Глава: Съразмерна на тялото, заоблена. Дължина 25 - 28мм.
Очи: Големи, изразителни, светли.
Околоочие: Гладко, бяло, голямо 10 - 13мм.
Клюн: Къс, дебел, светлорогов. Дължина 10 - 12мм.
Ноздри: Изразени, бяло напрашени.
Врат: Заоблен, грациозно извит.
Крила: Носят се под опашката.
Крака: Къси, червени, с бели нокти, неоперени.
Опашка: Широка, поне колкото гърдите, леко вдигната, с добре застъпващи се широки пера от 14 до 18 броя.
Оперение: Двукачулатите са със заден качул от 2 симетрични големи „рози” и преден, който почти закрива клюна. Еднокачулатите са само със заден качул. Срещат се т. нар. „мустаклии” т. е. слабо изразен преден качул, което се смята за грешка.
Цвят и окраска: Гълъбите се отглеждат главно едноцветни в бял, жълт, червен и черен цвят. Червените и жълтите могат да имат бели пера на кръста, които се появяват след първото подменяне на перушината. Всички други разновидности в окраската се смятат за грешка.