Православната църква чества Свети Георги Победоносец - Гергьовден!

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.

Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. За това празникът е толкова значим.

Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и водата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра.

Като неин защитник е жестоко изтезаван и обезглавен.

Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин" и светец-покровител на войната и войската.

По традиция жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве.

Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе на животните и да отнеме плодовитостта им.

Имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка, Ганчо и Гошо.

Празник на Българската армия.

Ден на храбростта.

Ден на животновъда.

Ден на градовете: Ветрен, Вършец, Каварна, Мездра, Петрич, Пещера, Поморие, Русе, Хаджидимово и Якоруда.

Ден на общините: Антон и Баните.

Ден на селата: Замфир, Княжева Махала, Лозенец и Расово.

Шести май – Ден на животновъда

В България има десетки празници – национални и народни. Сред тях Гергьовден заема особено място - той е Ден на храбростта и Ден на животновъда. На този ден започва новата селскостопанска година. С право на този ден градове и села, фирми и производители, избират, за да празнуват. В рубриката Ретропреса ще ви върнем 43 години назад и ще ви покажем как е бил отразен Денят на животновъда във вестник „Петричка заря”.

Във вестник „Петричка заря” от 1972 година е представено бъдещето на животновъдството в стопанството. Днес нищо от това, което е било преди 43 години не е останало. Все по-малко са хората, които се занимават с животновъдство. Причини за това до голяма степен са ниските цени, на които изкупуват родните ни продукти и вноса на чужди продукти, които подбиват българския пазар.

В Директивите на Десетия конгрес на БКП за развитието на страната ни през шестата петилетка предвижда се внедряването на най-ценните и най-подходящите за нашите условия сортове нови, по-високопродуктивни, пригодни за промишлено отглеждане породи животни.

Развитието на високопродуктивно и рентабилно животновъдство е немислимо без добра фуражна база. До сега в стопанството ни е направено не малко, но още има какво да се желае. Така фуражните култури трябва да се засяват на по-хубави и по-големи блокове с цел въвеждането на максимум механизация. Това е особено необходимо за люцерната и царевицата. Да се комплектува фуражната бригада с нови, по-производителни машини и прикачен инвентар. Да се отводнят нископродуктивните и заплатени ливади и пасища, а такива в стопанството ни има над 1000 дка. и се засадят с подходящи фуражни култури и фуражни тревни смеси.

За осъществяването на тези задачи трябва да се отдели нужното внимание, както от страна на специалистите, така и от партийното и стопанското ръководства на ТКЗС и АПК. Само по този начин може да се премине от нерентабилно към печелившо животновъдство...

Източници: Аgencia.bg, Manager.bg

Честит празник на всички именици, военни, животновъди и гълъбовъди!

С пожелания за здраве, дълголетие и упех във всички начинания!

Екипът на Гълъбите.сом

Име / Мнение
Anton Stamenov  06.05.2016 г. Честит празник на всички българи. ! ! !

Още новини свързани с гълъбарството