Земетресенията в Пернишко се отразиха тежко и на птичето царство, и на честта на пернишкия гълъб. "От силните трусове гълъбите се уплашиха и не искат да мътят. Принудих се да ги махна повечето", казва Васил Петров, гълъбовъд от Витановци, едно от най-тежко засегнатите от земните размествания села.

Вече половин век Васил Петров селектира породи и внася нови видове у нас. До пролетта в неговия двор живееха 650 хвъркати от най-различни породи. Миналата година питомците му са изкълвали 6,5 тона храна - смески и жито. Сега са по-малко от двеста.

Васил гледа гълъби, откакто се помни. "Винаги сме работили на професионално ниво - гоним селекции, чистота на породите - не е кокошкарска работа. Непрекъснато отбираме, мислим и когато спим как да подобрим потомството", обяснява 50-годишният птицевъд. Преди време решил да гледа най-различни редки породи. Във всеки гълъбарник имало различен вид - кой от кой по-пъстър и невиждан. Събирал ги в продължение на десетилетие по изложби и пазари в чужбина.

"Почнаха обаче да умират и да се развалят породите. Като ти умре гълъб от рядка порода, те връща не в първи клас, а направо в детската градина", допълва Васил. Трудността идва оттам, че за да гледаш 24 породи, ти трябват 24 двойки гълъби. Ако някой се спомине, те чака дълго обикаляне да намериш птица от същия вид.

Гълъбарските патила край нямат - случва се да купиш скъп гълъб, който да се окаже ялов - напразно го чакаш да снася и да мъти. Друг проблем е чистотата на породата, която често е съмнителна. "Слагаш два еднакви гълъба да се чифтосват, а те вадят различни, защото породата не е затвърдена. Сложиш шарени, те вадят бели, сложиш бели, те вадят шарени, сложиш черни, те вадят с бели крила. Трябва ти гълъб от чужбина за чиста порода, защото при нашите не се знае чичо му и баба му какви са били", смята той. За утвърждаването на една порода трябва да се извъртят най-малко 9 поколения. В същото време чистотата на вида лесно се разваля - щом се залюби някъде чужд гълъб и край.

След земетресението, освен че отказват да мътят, гълъбите са станали и още по-своенравни - мнозина не искат да си хранят малките, бягат от птичетата, все едно ток ги удря, гледат ги отвисоко. "Вероятно са им нарушени родителските инстинкти, защото всеки им бърка в гнездата, взима яйца, пипа ги. Понякога се случва да сложиш при родителите малко птиче от друга порода и те го хранят, особено ако е с дълга човка", разказва Петров.

Евтините птици у нас вървят на цени до стотина лева. Най-скъпите гълъби, които Васил е пускал на пазара, са стрували 300 лв. "Повече ме е срам да искам, а на мен са ми искали и по 600 лв. за птица. Един гълъб шампион на запад струва 100 евро. Ние тук нито сме по-богати, нито сме по-умни", подчертава той.

Често се получава, когато дадена порода върви скъпо, гълъбовъдите масово се хвърлят да я размножават. Той става масов гълъб и цената му пада до 10 лева. Птичката, чиято слава се носи още от ковчега на Ной, изисква здрави грижи - прегледи, ваксинации, антибиотици. Леко да кихне и търсиш лекарство. Сега на моите им давам илач за възпаление на очите", добавя гълъбарят.

Преди време той е гледал специални гълъби за месо, по-едри от кокошките, но е стигнал до извода, че пържолите от тях са най-скъпите на света, защото трудно се възпроизвеждат и имат само по едно малко.

Една от страстите му била и отглеждането на соколови гълъби с изтеглени човки, Васил ги възпроизвел във всякакви разцветки - сиви, черни, пръскани, да ти е кеф да ги гледаш. "На една голяма международна изложба от Германия бяха докарали стотици от същия вид, чието название е немски изложбен гълъб. Тогава разбрах истината - какви гъсоци всъщност съм гледал. Взех и ги продадох всичките на пазара за по десет лева", смее се гълъбарят.

У нас през последните години увлечението по гълъбите отбелязва ренесанс - правят се все по-пищни изложби и панаири - в Шумен, Търговище, Нова Загора. Васко и колегите му признават, че Перник има още да догонва гълъбовъдите от другите райони, доколкото в Граовско наблягали на качулатите. Местните селектират породата пернишки шарен гълъб, която обаче все още е малко позната. Очаква се качулатият граовски красавец официално да бъде признат на голямата международна изложба в Лайпциг през януари.

Освен за красота мнозина гълъбовъди гледат птици специално за състезания. Единият вид надпревари са за високолетачи - пускат гълъбите да се вият в небето примерно за шест часа и в уречения час всичките трябва да бъдат свалени на покрива, в противен случай състезателят се дисквалифицира.

По-разпространените турнири са между спортните или пощенските гълъби. Много хора се объркват, чудят се: "Как така пращат гълъби на стотици километри?", "Не, те не ги пращат. Носят ги и ги пускат, а гълъбите се връщат в родния гълъбарник", казва Васил. След земетресението от 5,9 по Рихтер, е имало случаи пощенски гълъби да се изгубят.

Науката не е изяснила напълно как хвъркатите успяват да се ориентират през хиляди километри. Счита се, че птиците познават движението на небесните тела и използват магнитните полета на земята. Спортните гълъби летят първо на 100, после на 200, на 300 и т.н. километра.

Ако сутринта го пуснеш от Резово, следобед гълъбът се връща в Пернишко, прелитайки над 400 км. Наши хвъркати са преминали и над 1000 км от Украйна до родното място.

След трусовете обаче птичарите станали свидетели на озадачаващ феномен. От хиляда гълъба, които пуснали над Белград, се изгубили почти всичките. "Първо помислихме, че са ги хванали ястреби или други грабливи птици. Чудехме се дали не са ги продали на пазара, вместо да ги пуснат. Сега смятаме, че вследствие на трусовете са загубили ориентация", обяснява гълъбарят.

Наскоро направили и друг експеримент - пуснали гълъб от Витановци до Перник. "Разстоянието е 5 км, можеше и пеша да отиде до града, но вместо това птицата хвана към Сърбия. Един човек я намерил във Врана, разпозна я по марката и се обади", допълва Васил.

Автор: Руслан Йорданов
Източник: в-к “Стандарт”
Предоставил материала: Дамян Лазаров, гр. Камено


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
в Гълъбите.сом:

1. Чуждестранни породи гълъби:
- Ориенталска мевка "Стар тип"
- Южногермански монах с гащи
- Вюртембергски цветноглав

2. Библиотека на сайта:
- Болест на младите гълъби, т.нар. “леката” или “сухата”
- "ОРГАНИЗИРАНО ГЪЛЪБАРСТВО В БЪЛГАРИЯ", Стоян Колев (II част)
- "ОРГАНИЗИРАНО ГЪЛЪБАРСТВО В БЪЛГАРИЯ", Стоян Колев (I част)
- Приготвяне на хлорни разтвори за дезинфекция на гълъбарниците
- Инбридинг - за и против. Съешаване между близкородсвени птици.
- Видове минерални вещества и тяхното значение за правилното хранене
- Как да съешим два гълъба?
- Критерии за събиране на чифтове при спортните гълъби СПОРТНИ ГЪЛЪБИ
- Кръстосване вътре в линията
- Начин за пускане на едногодишни вдовци
- Трикове за бързина и скорост
- Когато дойде ранната форма
- Начин за пускане в състезание със счупено перо
- Фактори за добри резултати влияещи върху системата
- Начини за влизане в добра форма при дългите състезания
- Подготвяне на храна преди чифтосването

3. Дружества, съюзи и клубове на гълъбовъдите в България:
- Национален клуб "Варненски гълъб" - гр. Варна

4. Пълен списък с всички предстоящи изложби и пазари на гълъби в страната.

Напомняме на всички доволни потребители желаещи да подкрепят развитието на Гълъбите.сом, че във връзка с "Фото конкурс 2012", всеки желаещ да участва в гласуването, може да получи VIP абонамент до края на календарната 2012 година само срещу 10.00 лв.

Всеки от Вас може да подкрепи и финансово Гълъбите.сом, като направи дарение за развитието на сайта. Получените средства ще бъдат вложени в програмното осигуряване и подобряване функционалността и дизайна на сайта. До момента са направени две дарения от анонимен VIP-потребител, благодарение на които са добавени:
- емотиконите при писане на мнения;
- възможността за прикрепване на аватар към публичния профил.
Благодарим предварително на тези от Вас, които ще помогнат за това Гълъбите.сом да стане по-добър и по-полезен за всички!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ

Още новини свързани с гълъбарството