Гълъбари превръщат птичия полет в шампионска надпревара!

"Няма политическа партия с толкова привърженици, колкото са гълъбарите в България", смее се Ангел Попов от пловдивското село Бенковски, автотенекеджия по професия и запален гълъбар по душа. От 2000 души население там 30 са гълъбари. В самия Пловдив повече от триста души отглеждат гълъби, а в Пазарджик на покрива на почти всеки блок има гълъбарник, разказват запознати. Гледат се и пощенски, и декоративни, и състезателни гълъби.

Ангел Попов и приятелят му Спас Хаджийски от малки са запалени по гълъбарството, което днес е тяхно хоби, развлечение и почти професия. Двамата отглеждат пазарджишки високолетци - българска порода гълъби, селекционирана за състезания по продължителен полет. Такива надпревари у нас се провеждат целогодишно на национално, регионално и клубно ниво. Целта е гълъбите състезатели да се задържат максимално дълго във въздуха и накрая да кацнат на мястото, откъдето са излетели.
Участват по осем гълъба в отбор, като се взимат четирите най-добри постижения и се изчислява средният резултат. Птиците излитат от собствения си гълъбарник, пред който специална комисия ги наблюдава и засича време. Победителите се обявяват, като се сравнят резултатите на всички участници през годината.
Пазарджишките високолетци достигат над 2000 м височина, а полетът им понякога може да се наблюдава само с бинокъл. Продължителността му е от 5-6 до десетина часа. Проблем създават въздушните течения, които могат да отклонят гълъба-спортист на стотина километра от мястото на излитане. Собствениците обаче са се погрижили за подобни инциденти. Всеки гълъб още от съвсем малък получава гривна на крака с уникален номер, името и адреса на собственика - ако птицата се загуби, стопанинът винаги може да бъде намерен. Няма измъкване обаче, когато грабливите хищници от Пловдивско тръгнат да търсят плячка.
"Ако дойде соколът и хване гълъб, който си гледал и тренирал години, направо се побъркваш - два дена не можеш да се храниш, не си на себе си", разказва Ангел, чиито гълъби в момента наброяват 70-80.

Каква е рецептата за шампиони?

Храната трябва да е разнообразна, да се прави профилактика - обезпаразитяването е задължително. Гълъбите състезатели получават дори витамини, за да могат да се развият добре и да дадат всичко от себе си, когато настъпи часът на надпреварата.
Като истински спортисти, пазарджишките високолетци започват тренировки в съвсем крехка възраст. Едва навършил два месеца, гълъбът може да бъде "вдигнат" и пуснат на първите си уроци по продължителен полет.
В гълъбарника на Спас се забелязват няколко птици, чиито крила приличат на прясно подстригани. Оказва се, че перата им трябва да се обработят, за да бъдат годни за състезание. "От едно крило се оскубват по десетина пера, за да могат да израснат равномерно. Иначе гълъбът сам си ги скубе едно по едно. За да лети добре, всички пера трябва да са еднакви и не трябва да има липсващи", разяснява Спас.

Постиженията на гълъбите в състезания до голяма степен са резултат от грижата на стопанина и треньорските му усилия. "Един гълъб го създава гълъбарят. Не можеш просто да го купиш и да искаш да стане шампион", смята Ангел и обяснява, че колкото и добро да е родословното дърво на птицата, тренировките и специалните грижи си казват думата.
Затова не е случайно, че всички в района се възхищават на Петко Стоянов от Пловдив, чиито гълъби са му донесли трикратната шампионска титла в състезания по продължителност на полета. В момента в гълъбарника му има около сто гълъба с най-различна окраска. Юбилейният шампион твърди, че сам ги е селекционирал - навремето кръстосал три гълъба с още три и постепенно получил разнообразие от цветове и оперение в гълъбарника.
Въпреки че е от авторитетите в гилдията, той се оплаква, че младите невинаги слушат съветите му и често допускат грешки. Защото освен грижи гълъбите искат и много любов "Ами те са ми като деца - ако ги няма един ден, направо се разболявам", отсича той.
Ангел и Спас пък наблягат на тръпката от спорта и треньорската гордост. "Това е като тръпката на рибарите - като видиш как лети гълъбът, знаеш, че си се трудил и си постигнал нещо. Една птица, която по принцип лети от къщата до гълъбарника, ти си успял да я накараш да се рее часове наред във въздуха", обяснява Ангел. И допълва, че имало толкова вманиачени гълъбари, които от притеснение по птиците започвали да взимат хапчета.
Не е задължително човек да изпада в подобни крайности, за да гледа гълъби. Задължително е обаче да харесва летенето.

Освен с отглеждане, повечето гълъбари се занимават и с продажба на птици. Едно малко гълъбче, чийто родители правят средно добри полети - по 5-6 часа във въздуха, струва към 20 лева. По-големите и тренирани птици стигат до 300-400. По-скъпи са т.нар типлери - гълъби английска порода, които издържат по-дълго във въздуха и, за разлика от пазарджишките, могат да участват на международни състезания.
Тяхната цена достига 1000-2000 евро. Спортните гълъби, които се използват за състезания по бързина на различни дистанции, се отглеждат в цял свят и също са много скъпи. Цените на някои от тях достигат тези на породисти състезателни коне.

Интересни факти:
* Гълъбите остават с един партньор през целия си живот, освен ако не ги разделят насила или партньорът умре.
* Порасналият гълъб има около 10 000 пера.
* Въпреки вражеския огън по време на Втората световна война пощенските гълъби постигат успех в 98% от мисиите си. Често пъти с цената на тежки наранявания те успяват да стигнат до крайната си цел и да предадат съобщението. Гълъбът Джи Ай Джо спасява повече от 1000 британски войници, за което му се присъжда медал "Дикин"- кралско отличие за храброст за животни.
* Боксовият шампион Майк Тайсън е сред знаменитостите, любители на гълъби.

Източник: Novinar.net

Още новини свързани с гълъбарството