Отглеждането на спортни гълъби е едно от най-модерните занимания напоследък. Всеки човек си има хоби, което го разтоварва през свободното време и го кара да се чувства щастлив, и гледането на гълъби се оказва занимание за истински маняци...

„Имам гълъби, откакто се помня, започна като хоби за мен. Още като дете проявявах интерес към тези птици, а по-късно това увлечение прерасна в сериозна състезателна дейност", разказва Илиян Даменлиев, председател на Българска асоциация на гълъбовъдите на спортните птици и основател на общински клуб „Бриз", Несебър. Днес неговият гълъбарник е дом на около 170 гълъба, за които всеотдайно се грижи всеки ден по няколко часа.

Общински клуб на гълъбовъдите „Бриз" е основан през 2004 година от група ентусиасти, но в последните години успяват да се наложат като водещ клуб в страната. „В България все ще този спорт не е така популярен както в държави като Белгия, Холандия и Германия. Там той е с традиции още отпреди стотина години, докато у нас започва да се развива едва към края на 90-те. Тогава са и първите професионални състезания. Въпреки това в момента има около 27 активни клуба в страната с близо 400 членове", разказва г-н Даменлиев.

Гълъбите, които отглеждат членовете на клуб „Бриз", не са същите, които хората са свикнали да виждат и да хранят по парковете и улиците. Те са изкуствено създадена порода, която дава основание за създаване на нов спорт. Ако се върнем назад в историята, опитомяването на гълъба е станало още в древен Египет преди около 5000 години, за което свидетелстват неговите образи и описания на йероглифите. Използвани са и т.нар. „пощенски" гълъби в древна Гърция и Рим за пренасяне на кореспонденция. През 16-17 век тези птици са използвани изключително за пренасяне на писма между воюващи страни. И така до днес, когато съществуват над 300 селекционирани породи гълъби.

„Нашият спорт е много специфичен, свързан е с доста големи разходи и отделяне на време - най-малко 3 часа на ден. Всеки член от клуба има гълъбарник, където отглежда и се грижи за над 100 гълъба. Те са хранят със специални храни, които са смес и най-често са внос от Холандия и Белгия. Освен храненето, от изключителна важност за състезателните гълъби са медицинските грижи. Тези птици са предразположени към редица болести, на всеки 6 месеца им се бият ваксини, дават им се хранителни добавки и антибиотици. Ако човек иска да има гълъби-шампиони, трябва да им създава най-добрите условия на живот", с ентусиазъм споделя гълъбовъдът.

Като истински спорт и този има свои правила, провеждащи се състезания и много емоции. Състезателният сезон започва в средата на април и приключва септември. Несебърският клуб е горд член освен на българската асоциация и на FCI (Световна организация на спортните гълъби). На всеки две години се провежда олимпиада и балкандиада, където участие взимат и много български клубове.

„Освен нашия клуб, други добри състезателни гълъби има от София, Варна, Лом. Трудно е самото участие, защото състезателните разходи на един човек на година са над 1000 лв. В България все още липсват сериозни рекламодатели и спонсори, няма и наградни фондове. А в други държави се отделят големи суми. Самите гълъби са много скъпи в световен мащаб цената на еднаотлична спортна птица може да достигне 160 хил. евро. Имаме и големи транспортни разходи, свързани с изминаването на големи разстояния, както и разходи по поддръжката на специалния ни камион за транспортирането на гълъбите.

За един човек, който никога не се е занимавал с този спорт, е трудно да разбере как точно протичат състезанията и колко интересен е целият процес. Дистанциите традиционно са разделени на три части: къси (клас А от 100 км до 350 км), средни (клас В от 300 км до 600 км), дълги разстояния (клас С над 500 км.) и клас Е - маратон за разстояния над 800 км. В последната дисциплина общински клуб „Бриз" има представител вече втора година - Малешко Иванов.

Всичко се изчислява с абсолютна точност, благодарение на специален софтуер и GPS система, която отчита координатите на старта и тези на гълъбарника, където трябва да се върне състезателната птица. Трудно може да се повярва, че тези красиви птици са в състояние да се връщат винаги у дома, дори и пуснати на 1000 км от него. Те са надарени с изключително чувство за ориентация и са силно привързани към гълъбарника, където са отгледани. Случва се гълъбите да се изгубят или отколонят от маршрута заради лоши метеорологични условия, но като цяло се ориентират добре и могат да достигнат скорост 120 км в час.

"Още на 6-ия -7-мия ден след като се родят, ние им слагаме на крачетата пръстен с индивидуален номер и птицата израства с него. Всеки един гълъб има и паспорт, с който се удостоверява, че е регистриран. Има си и номер, с който ги разпознаваме, но естествено любимците си имат и галени имена. С годините имаме отлични представяния по състезания, първо място на националния шампионат от 2008 г. в клас В, спечелено от Лъчезар Лазаров. И като цяло винаги имаме представител в топ 20 на българските клубове,. Освен в състезания, участваме и в годишната изложба, където се представят отличили се гълъби", с гордост разказва Илиян Даменлиев.

Като всяко хоби и спорт, това също е изправено пред редица проблеми. Допреди две години община Несебър е отпускала субсидия за развитието на този спорт, тъй като гълъбарници има не само в Несебър, но и в Кошарица, Тънково, Равда. Гълъбовъдите споделят, че трудно се справят с големите разходи и разчитат най-вече на лични средства. Но дори и тези трудности не могат да ги накарат да се откажат от своите пернати любимци, които ги даряват с много положителни емоции.

Източник: Vashiatglas.com


ОЩЕ НОВИНИ СВЪРЗАНИ С ГЪЛЪБИТЕ

Име / Мнение
shopa79  23.07.2014 г. Колега ти май бъркаш клубовете, които са спортисти и клубовете, които са гълъбари. . . . . .
Pope  11.07.2014 г. Колегата е разказал почти всичко за спорта, но греши в нещо, България има 47 активни клубове, а не 27.

Още новини свързани с гълъбарството