Свикнали сме да смятаме гълъбите за не особено умни птици – нещо като по-дребни, диви, летящи, но безполезни кокошки. Учените обаче смятат, че това е просто предразсъдък, пише сайтът nkj.ru, като се позовава на серия научни публикации.

Едно от най-ярките доказателства, че гълъбите съвсем не са толкова глупави, колкото изглеждат, може да бъде прочетено в публикувана преди няколко години статия в списание „Сайънс“, озаглавена „Гълъбите – равни на приматите в математиката“. Оказва се, че тези птици са способни на абстрактна аритметика, тоест те могат да броят предмети, без да обръщат внимание на тяхната форма, цвят и размер.

Освен това, социалният живот на гълъбите също е устроен доста сложно: йерархията им в полет не съвпада с йерархията, на която се подчиняват на земята. С други думи, в някои отношения гълъбите са по-умни от хората – на земята и във въздуха имат различни лидери. Това означава, че лидерът се явява такъв само по силата на своите компетенции – например, ако водачът на ятото избере неправилна посока, птиците престават да го следват.

Накрая не може да не си спомним и тяхното удивително умение да се ориентират в пространството. В търсенето на по-удобен път към дома, птиците използват информация, събрана от по-опитните им другари.

Ако на гълъбите им е нужно да прелетят няколко пъти подред от точка А до точка Б, то всеки път те ще се стараят да направят маршрута си по-удобен, при това тези, които още не са открили по-удобния път, с всеки полет се учат от по-ориентираните си другари. Известно е също, че в ято гълъбите винаги летят по по-пряк път от единичните птици – очевидно тук заработва нещо като „колективен разум“.

Но и това не е всичко. В новата си статия в „Нейчър къмюникейшънс“ зоолозите от Оксфорд Тасао Сасаки и Дора Биро пишат, че гълъбите са способни да натрупват културен опит. Биро и колегите ѝ отдавна изучават поведението на тези птици. Открието за смяната на лидерите, описано по-нагоре, е тяхно.

Този път изследователите прикрепили към птиците GPS-датчици и ги разделили на три групи: гълъбите от първата група винаги се връщали у дома самостоятелно, от втората – заедно с постоянен другар, а тези от третата сменяли партньора на всеки няколко полета, така че новакът се оказвал в двойка с по-опитен пътешественик.

Гълъбите са способни да натрупват и културен опит, твърдят учените. Птиците били пускани в непознати местности и отначало те не летели към дома по най-прекия път. След няколко полета всички гълъби откривали по-удобен маршрут, но най-големи успехи постигала групата, в която по-опитните редовно сменяли новаците.

На практика птицата, която вече е започнала да търси най-краткия път към дома, предавала знанията си на новия си партньор, който го допълвал. След това бившият новак – вече в двойка с още по-нов, му предавал чуждия опит, като добавял и собствените си корекции. В крайна сметка маршрутът до дома ставал все по-удобен и по-удобен.

Да подчертаем още веднъж – става дума не за просто предаване на опит, а именно за натрупване, за умножаване на знанието: всяка нова птица не започвала да търси своя път от нулата, а допълвала това, което е научила от парньора си.

Впрочем, някои специалисти смятат, че все пак в дадения случай не може да се говори за културни натрупвания, и че по-скоро, гълъбите не допълват събрания един от друг опит, а съвместната им работа над нови версии на маршрута се оказва по-ефективна, когато сменят патньорите си.

Но както и да го постигат, не можем да не се възхитим от пластичността на тяхното поведение и „откритостта към новото“ при птиците, в чиито ум и съобразителност досега силно сме се съмнявали.

Източник: Ploshtadslaveikov.com

Още новини свързани с гълъбарството