Как се обучават пощенските гълъби? Какви разстояния изминават? На каква височина летят? Къде в България се провеждат състезания между гълъби? Каква цена може да достигне един гълъб? Колко хора в България се занимават с гълъбарство? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Илиян Даменлиев – председател на Българската асоциация на гълъбовъдите на спортни гълъби (БАГСГ).

Фокус: Г-н Даменлиев, какви породи гълъби съществуват?
Илиян Даменлиев: Нашата работа е специализирана. Ние се занимаваме само с една порода, т.нар. пощенски гълъби, които в миналото са били използвани за пренасяне на съобщения. Сега вече гълъбите не изпълняват тази функция, а се използват само за състезания. В България всичко е започнало като хоби преди около 25 години. Сега вече имаме регистрирана Българска спортна гълъбовъдна асоциация и развиваме дейност. Ние сме член на Световната гълъбовъдна асоциация, участваме през две години на олимпиади. Като цяло в България има 27 клуба, които членуват в тази асоциация и около 450 гълъбовъди състезатели. Състезаващите се гълъби са около 15 000 в началото на всеки един сезон. По света има над 250 породи, които са узаконени. Това са различни породи гълъби – декоративни, породи за месо. Има други видове състезателни гълъби. Всяка порода изисква специализирано отглеждане, всяка има клуб на хората, които са любители на тази порода. В България има Гълъбовъден съюз, който включва любителите на други породи гълъби, не на пощенските.
Фокус: По какъв начин се обучава пощенският гълъб, за да се отиде до някъде и да се върне?
Илиян Даменлиев: Това е една заблуда за пощенския гълъб. Той не може да отиде до едно място и да се върне. Пощенският гълъб може да бъде отнесен някъде, да се пусне и да се прибере обратно, но не и да отиде. Няма как да се обучи да отиде. Пощенският гълъб може би е съществото на тази планета с най-силно развит инстинкт за възвръщаемост. Няма друга птица, която да може да намери мястото, където живее и където е родена, на повече от 3000 км. Породата е създадена изкуствено от човека преди около 160-180 години в Белгия. Гълъбовъди от едно населено място членуват в определен клуб. Всеки гълъб има на крака пръстен с идентичен номер, нещо като номера на личната карта, който е уникален и единствен за самия гълъб. Преди състезание гълъбите се маркират със специални микрочипове, които се поставят на краката им, и се отнасят в транспортьор според клубно-състезателната програма. Състезанията започват от 100 км и продължават до 1000 км, като птиците се пускат по едно и също време. Гълъбът, развил най-голяма средна скорост, печели състезанието. Състезания се провеждат в различни дисциплини, както и при хората. Има къси дистанции, спринт, дълги дистанции, т.нар. маратон. След като мине състезателната година, гълъбите участват на национална изложба. Оценяват се според резултатите и си получават заслужената награда. В България това е просто едно хоби, а по света е цяла промишленост. Става въпрос за невероятни цифри за най-качествените породи. При нас все още всичко е заложено на любителски начала.
Фокус: Какво разстояние може да измине един състезаващ се гълъб? До каква височина лети?
Илиян Даменлиев: Височината зависи от климатичните условия. Когато има силен насрещен вятър, гълъбите летят на височина от 40 до 60 метра над земята. При хубаво, леко време и попътен вятър, достигат и до 2000 метра височина. Доскоро имаше заблуда, че гълъбите се движат с около 80-90 км в час. Сега сме в XXI-ви век, монтираха им чипове и ги проследиха. Оказва се, че се движат с 120-140 км в час средна скорост, което си е наистина доста бързо. Климатичните условия ги мъчат. В зависимост от това какво е времето, такова е и състезанието.
Фокус: Къде в България се провеждат състезания между гълъби? Участва ли България в международни състезания?
Илиян Даменлиев: В тази част на Европа е малко по-слабо застъпен този спорт. Не, че го няма, има го, но е по-слабо застъпен. В Западна Европа съществува Западноевропейска спортна гълъбовъдна асоциация, в която участват над 15 държави, провеждащи общо състезание. При нас това нещо го няма. Тук състезанията са съсредоточени в самите държави – в България, в Румъния и т.н. В България има от 27 клуба от 27 населени места. Всички провеждат състезанията си специално за техните си клубове.
Фокус: Гълъби от кой клуб или на кой индивидуален състезател са се отличили напоследък?
Илиян Даменлиев: Има няколко клуба, които се представят много сериозно на национално ниво. На първо място може да се отбележи клуб „София”. Има няколко състезатели, които представят България на олимпиади и на други международни форуми. В клуб „Варна” също е сериозно застъпено развитието на спорта. Те имат традиции от над 30 години. В Русе и Бургас също развиват добър спорт. Това са клубовете, които се изявяват добре в националния шампионат. Добри индивидуални състезатели в България има доста. В този спорт има една особеност, че добрите състезатели са там, където има по-голямо количество участващи гълъбовъди и гълъби. Може да има добър състезател от малък клуб, който да остане незабележим. Всичко опира до финансовата страна на въпроса. Състезанията са скъпи, както и провеждането им, транспорта. По-малките населени места не могат да си го позволят, има някаква такава йерархия.
Фокус: Къде в страната има пазари за гълъби? Каква цена може да достигне един гълъб?
Илиян Даменлиев: Пазари има във всеки един град, но доколкото знам не са много застъпени. Най-сериозният пазар е на националната изложба, която провеждаме всяка година. Продажбата на гълъби се осъществява най-вече между гълъбовъдите с директни контакти, когато някой стане известен след като завърши състезателният сезон. Най-скъпият гълъб в България е закупен от Холандия за 15 000 лв., което е внушителна сума. Нормалната цена за един истински и качествен гълъб в България е около 1000 лв.
Фокус: Колко хора в България се занимават с гълъбарство?
Илиян Даменлиев: Много. Хората в България, които се занимават с гълъби, не само с пощенски гълъби, сигурно са над 20 000. Няма населено място, където да не се отглеждат гълъби. Навремето е било доста по-застъпено, но сега е по-друго. Хората са по-ангажирани. Това е било масово хоби някога, когато е имало възможност за отглеждане на гълъби. Сега начинът на живот е по-различен, той става все по-труден.
Фокус: Какви трудности се срещат при отглеждането на гълъби?
Илиян Даменлиев: От хоби то вече почти е преминало в спорт. Основният разход за провеждането на състезания, това е транспортът. Представете си клуб, в който членуват 25 гълъбовъди. Те трябва да съберат пари, да си купят малък камион, да го поддържат. Това е по-скъпата част, а не толкова отглеждането на гълъби макар, че в последните години и то доста се оскъпи с вносни храни и медикаменти от Европа. В България все още няма качествени продукти, произвеждани специално за това нещо. Провеждането на състезания в Европа се ползва от много фирми с рекламна цел. Те спонсорират някое състезание и по този начин си правят реклама, защото попадат в медиите. У нас това все още не е застъпено. Доколкото знам няма спонсори на състезания, държавата не проявява интерес да подпомага състезанията, което е проблем. Предполагам, че този проблем можем да го решим с голяма реклама.
Фокус: Вие обърнали ли сте към някои държавни институции, за да ви окажат подкрепа?
Илиян Даменлиев: Допреди една година нямаше асоциация, която да е регистрирана законно. Имаше клубове, които са регистрирани на принципа на частни сдружения, в този случай държавата не може да помогне. Смятаме да подадем документи като дори и някаква малка субсидия би ни дошла добре и много би подпомогнала развитието на спорта. България е една от малкото страни в света, където с този спорт се занимават младежи. По света това е спорт на пенсионерите, на хората, които имат много свободно време. Тук с този спорт се занимават ученици, които не могат да си позволят такива разходи.
Фокус: Колко години живее един гълъб? Срещат ли се типични болести при тези птици?
Илиян Даменлиев: Годините зависят от това как е бил отглеждан гълъбът. Има гълъби, които са по-добре отглеждани, не са участвали много на състезания. Историята помни случи, в които гълъби живеят до 25-26 години. По принцип гълъб на 10-12 години се води вече като стар. Болести има като при всички други птици. Ние задължаваме нашите състезатели да си ваксинират гълъбите задължително всяка година. Поне в това отношение сме застраховани от основните болести, които съществуват при птиците, най-вече псевдочумата. Конкретно в нашата организация проблемите са сведени до минимум. Принципът при нас е, че се събират гълъби от различни гълъбарници в един камион, което значи, че ако има неваксинирано ято, може да пламнат всички. През последните години се заложиха доста пари в този спорт от страна на гълъбовъдите и контролът е наистина свиреп. Ако се усети, че някой работи с гълъби, които не са ваксинирани, взимаме мерки като изключване.
Фокус: Има ли такса за участието на състезание? С колко гълъба може да участва един състезател?
Илиян Даменлиев: Ограничение за брой гълъби няма, а таксата за състезанието се определя от разходите, с които ще се покрие състезанието. Клубът си прави калкулация за всички състезания, които са между 10 и 15 на сезон, прави се сметка за разхода, разделя се на броя състезатели и се получава таксата за участие. Имаме членски внос към асоциацията, който е 30 лв. на състезател, които са за покриване на административни разходи и участие на олимпиади.


Аделина ГЕОРГИЕВА
Източник: Информационна агенция "Фокус"

Още новини свързани с гълъбарството