Месното гълъбовъдство се е зародило и развило първоначално в средиземноморските държави. Гърци, римляни и египтяни са употребявали гълъбовото месо като деликатесна храна. Великият учен Авицена високо оценявал диетичността му и го препоръчвал на болните.
В САЩ месното гълъбовъдство започнало да се развива в началото на ХХ век. През 1901 г. е излязло първото издание на “Ръководство за отглеждане на сквоби по метода на Робинзон” (сквоби в САЩ наричали младите гълъби, предназначени за ранно клане). Силно развитие получило месното гълъбовъдство и в Унгария.
У нас то не е популярно, защото по традиция гълъби се отглеждат за красота и за наслада от полета им. А гълъбите за месо летят лошо, чрез селекция са подбирани такива породи и типове екстериор, които да са с красиво телосложение и оперение, но да нямат склонност към летене. Така постепенно те са станали лоши летци и въобще не излитат в небето. Малкото на брой екземпляри от месните породи у нас не могат да служат за основа на масовото им развъждане. Само тук-там някои гълъбари се мъчат да създадат малки ферми, но това пак е на любителска основа, а не за промишлено производство на месо.
В света се наброяват около 50 месни породи гълъби. Те се разделят на три групи: гигантски тип, кокоши тип и месен тип.
Гигантският тип гълъби са едри, тежки, с плътно телосложение. Сред тях са породите Кинг, Тексан, Монден, Унгарски гигантски гълъб и Щрасер.
Характерна особеност на групата кокошеви гълъби е, че по телосложение наподобяват на кокошки. Имат късо и широко тяло, дълги крака и шия и къса опашка. Тези гълъби достигат високо живо тегло и са много плодовити. Тук спадат породите: Флорентийски, Унгарски, Малтийски и Виенски.
Месните типове гълъби за разлика от първите две групи твърде много си приличат с обикновените домашни гълъби, но са значително по-едри от тях – средно достигат до 600 г. Към тази група спадат: Полски рис, Кобургска чучулига, Мондаини и Унгарски едри гълъби.
У нас са разпространени предимно породите Кинг и Щрасер.

Още новини свързани с гълъбарството