Изненадващо приятно и вълнуващо изживяване се оказа еднодневна екскурзия до Турция, която посетих в началото на лятото на 2008г.. За смешно ниската цена на билета от 25 лева отиване и връщане, се пътува със сносен автобус с климатик, бар и TV, от Бургас до Лозенград (Kirklareli) и Одрин (Edirne) в съседна Турция.
Първоначално скептичното ми отношение, дължащо се на разказите, които съм чувал за бедност и мизерия, се замени с приятна изненада. Наистина малките села са схлюпени, и доколкото можах да преценя по множеството трактори щъкащи из тях, по целия път, и в нивите край селото, явно се изхранват предимно със земеделие.
Но за разлика от селата, в големите градове, които посетихме, всичко е чисто и доста по-поддържано, дори и от тук в България. Имам предвид чистотата по улиците, където не може да се види нито един фас по земята, поддържането на парковете и градинките е изключително добро.
Симпатичната и любезна екскурзоводка ни обясняваше много подробно особеностите на местното население. Посетихме интересни културни обекти в Одрин, като: “Паметник – мемориал” посветен на Балканската война, джамията и Българската църква “Св.в.м. Георги”. Имахме време и за разходка по централните улици и пазари на Одрин и Лозенград.
Купихме си и от известните Турски баклави, локуми и халви, всички по 10 лири килото. Разбрахме и това, че Одрин е градът на “мазните борби” и “плодовите сапуни”. Това са ежегодно провеждани традиционни борби, при които участниците се мажат с мазнина, за да лъщят, а сапуните са с най-разнообразни форми на различни плодове, изключително добра изработка. Човек може да се заблуди, ако не знае за тези сапуни – сергиите им приличат на пазар за “плод и зеленчук”, а всъщност представляват особено ароматни сапуни!
Напазарихме си и евтин алкохол и цигари от “Freeshop”-а на българската граница в Малко Търново, който за съжаление след промяната в закона вече не работи.
За човек, който за първи път ходи в Турция екскурзията беше много интересна: за първи път влязох в джамия, и то една от най-големите, по площадите им беше пълно с гълъби, които чакат да им подхвърлиш трохи, а най-изненадващо за мен остана факта, че като любител гълъбовъд, се натъкнах случайно, и се запознах с турски колега гълъбар! Това стана в двора на Българската църква в Одрин, където в изключително добре поддържания двор, турският колега си бе спретнал гълъбарник от 3 кв.м., без волиера. И в този на пръв поглед малък гълъбарник, бе събрал около 30-тина гълъби местни породи: мардини, тепеклии, и други, чийто породи не можах да запомня.
Когато излизахме от църквата, колегата точно хранеше гълъбите в самия двор по земята, а след това ги вдигна да летят, при което разбрах, че това са породи отглеждани заради доброто им въртене – преметачи.
След като криво ляво се запознахме (защото трудно се разбирахме, тъй като не знаехме съответния език, и си служихме предимно с показване, жестове и мимики), турският колега гълъбар ми показа гълъбарникът от вътре. Във всички полози имаше по 2 пилета или яйца – личеше си, че гълъбите са здрави и хранят добре малките си. Разбрах, че там чифт гълъби върви от 40 – 60 лири според качествата (1 лира = 1,10 лева в деня когато беше екскурзията), така че може да се каже, че цените са почти като тези в България.
Снимах на воля гълъбите, и турският ни колега гълъбовъд се зарадва на интереса от моя страна, любезно ми показваше гълъбите по породи, и пиленцата едно по едно. След това ми демонстрира как се завъртат “от ръка”, т.е. как след като той силно ги изхвърли към небето, съответният гълъб веднага изплясква мощно и се завърта няколко пъти – изключително добри преметачи!
След като си направих множество интересни снимки, изведнъж ми мина през ума, да си купя гълъби от тези Турски породи, и да ги развъдя в България! Но мисълта, че в автобуса няма къде да ги сложа, тъй като от чанти с прах за пране беше задръстено (прахът за пране в Турция е страшно евтин спрямо България – и това разбрах от екскурзията; повечето хора идваха не за първи път, а само за да си купят прах), отложих за по-нататък…
Разделихме се с турският колега с ръкостискания, усмивки, взаимна симпатия и приятни спомени. Ето, че гълъбарите се “надушваме” и уважаваме винаги, пък било то и в друга държава, дори и без да знаем език.
След обиколките и пазаруването, по пътя на връщане в автобуса ни пуснаха филм на DVD с “Индиана Джоунс ІІІ”, и така неусетно пристигнахме в Бургас някъде около 22,00 часа. Хванахме си едно такси, и едвам се домъкнахме с многото чанти претъпкани от покупки. На бързо разопаковахме най-важното от багажа, хвърлихме си един душ, и си легнахме приятно уморени и с един незабравим спомен от екскурзията ни до Турция.
Заспивайки си мислех, че съм много доволен от екскурзията, затова защото си прекарах един прекрасен уикенд, видях неща които досега не бях виждал, ядох турска баклава, влязох за първи път в джамия, сблъсках се с една друга култура, и се запознах с турски колега гълъбовъд!
Ако някой от вас все още не е ходил в съседна Турция, препоръчвам му да го направи!

Още новини свързани с гълъбарството