Георги Иванов е председател на Пловдивското дружество на гълъбовъдите.
Бившият авиационен техник развъжда птици повече от 50 години. Всичко започнало от две гълъбчета, които му подарили, когато бил малък.

„Нашите бяха против. Повтаряха ми да си уча уроците, а не да си губя времето с гълъби. Според мен обаче това хоби може да замести при децата и компютъра, и тамагочито”, смята гълъбарят. Той споделя с тъга, че в семейството му няма запалени по птиците. Дори и децата му не горели от желание да наследят това хоби.
Георги Иванов припомня, че навремето пощенските гълъби са замествали и телефона, и интернета. Някога репортерите на големите издания ходели по събития задължително с клетки на гърба. След като написвали репортажите си, пращали ги по пернатата „поща”. „Днес ги използваме само като състезатели. Летят с 80-100 км в час. Тази година пускахме гълъби в Шапрон, близо до Виена. Това е на 2000 км от тук, но най-добрите птици се прибраха”.
Иванов се гордее най-вече с акманите - порода, развъждана в Пловдив. Това са по-едри птици в черно-бяла шарка. „Имат много добра ориентация и полет. За съжаление останаха малко и сега ги показваме повече като история от миналото на града. Изкупиха ги много от София, други градове в България и дори в чужбина”. Според мнозина, гълъбите са били донесени в България от турците. Най-напред ги развъждали в харемите. Георги Иванов обаче вижда големи прилики между нашата пазарджишка порода и онези - в Индия и Иран. Той смята, че птиците може да са внесени още по времето на Аспарух.
„Гълъбът е символ не само на мира, а и на семейството. Едно тяхно семейство се запазва за цял живот. Когато пуснем пощенски гълъби от Румъния или Турция и по време на полета женският е убит от сокол, мъжкият веднага си намира нова половинка. Ако тя се лута някъде и предстои да си дойде, мъжкият я чака. Явно имат някаква телепатична връзка помежду си”.
Гълъбарите у нас развъждали три основни вида от тези птици. Едните са декоративни, които се показват по изложбите. Други се отглеждат за кръгов полет, а пощенските са спортистите на този крилат вид. „Тези, последните, са много популярни на Запад - обяснява специалистът. – Там един такъв гълъб може да донесе огромни парични награди – призовете се равняват на един мерцедес. В чужбина на тези състезания се залага като при конните надбягвания. Понякога цената на един доказал се гълъб е по-висока от тази на състезателен кон. България за съжаление е балканска държава – куца ни организацията и не можем да докажем истинската стойност на нашите гълъби”.
Селекционерът казва, че повечето гълъбовъди у нас са аматьори, които гледат на това си занимание като на хоби. Икономическата криза е принудила мнозина да се откажат от него заради големите харчове: „Миналата година имах около 2000 лв. разходи за ятото, което отглеждам. Пощенските трябва да се готвят един месец преди състезание. Тренировката е разход на гориво – да ги закараш донякъде, това отнема време. Трябват и медикаменти за възстановяване. Това е като при всички състезатели. Цяло лято трябва да се тренират. Миналата година имах птица-шампион, но тази нямах време да работя с тях”.
Георги Иванов обяснява, че макар повечето породи да са декоративни, има и такива, които се отглеждат за месо: „По различни показатели то е 6 пъти по-добро от телешкото. Диетично е и се препоръчва за подрастващите деца и бременните жени. Навремето за болните са предписвали гълъбово месо за подсилване на имунната система”.
Гълъбовъдите срещали големи проблеми да упражняват хобито си в града. „Единствено в България, като кажеш на някого, че си гълъбар, те гледат с присмех. А сред нас има много професори, доктори, икономисти. Българинът е беден и винаги е търсил животното да му дава месо или мляко. Ако не може да го изяде, то сякаш не трябва да съществува. Имам една комшийка, млада и интелигентна жена. Настоява: „Трябва да си преместиш птиците оттук, защото като си просна прането на третия етаж, мирише на гълъби”. А гълъбите не миришат! Въпреки това имаше жалби до съвета. Тровят птиците...”

28 Април 2009 година
Plovdivmedia.com

Още новини свързани с гълъбарството