Повече от 10 хиляди гълъба, пернати, гащати, качулати, на цена от 10 лева до гарсониера, дефилираха в старата столица.
За пети пореден път дворът на училище "Емилиян Станев" събра гълъбарите от цялата страна. Тази година участие записаха и техни колеги от Гърция, Сърбия и Румъния. В киносалона на училището пък бяха подредени клетките с най-подбраните породи, които участваха в конкурс за красота. Оказа се, че избирането на най-красивия гълъб е по-сложно от кой да е конкурс за избор на миски. Докато красавиците се състезават само в три кръга, гълъбите се оценяват по дузина критерии.
Най-много зяпачи се събираха около клетките на т.нар. кралски гълъби. Породата за пръв път е била селектирана в Англия, но вече се отглеждат и у нас. С най-много точки в тази порода беше класиран гълъбът на бившия военен офицер от Шумен Данчо Христов. Английският кариер, както е известен този гълъб, се отличава със странно рогово образувание в основата на човката. Всички от породата го имат и по това се отличават, обяснява Христов, който няколко години развъжда само този вид. Купил от Англия първите си кариери и след това успешно ги развъдил, като в момента има около сто. Христов всяка година продава породисти гълъбчета, като си оставя по десет за размножаване. Гълъбът преди много години е използван в Англия като пощенски куриер и е известен със стройната си осанка. Такава порода може да донесе на собственика си печалба до 500 евро на гълъб. Във Велико Търново осъществиха няколко сделки на породисти двойки, но обикновено продавачи и купувачите крият спазарената цена. Според каталозите обаче двойка гълъби може да достигне цена и от 25 хиляди евро.
Хобито ни наистина е скъпо, признава председателят на великотърновското дружество Сашо Кирчев. Според него, който се е захванал с това, не трябва да чака да печели от него. По-скоро гълъбарят трябва да има успешен бизнес, с който да си помага за хобито. Мотото на повечето гълъбовъди в България било "Кефът няма цена". Издръжката на стотина гълъба на месец излиза около хиляда лева, но си заслужава, защото любовта, с която отговаряли пернатите, била безгранична.
Един от най-запалените гълъбари у нас е бившият директор на френската гимназия в София Иван Коларов. Той беше в журито, което избираше красавците и им поставяше оценки. Коларов се захванал с гълъби още от първи клас и до ден днешен им отделя по-голямата част от времето си. Целта му сега е да помогне на България да влезе и с гълъбите си в Европейския съюз. През месец май следващата година в Белгия ще се проведе международно изложение, в което ще се представим с 30 изцяло нашенски породи. За да бъдат признати обаче, те трябва да са представени от няколко страни едновременно и да покрият всички изисквания по каталозите на специалистите. Едва тогава нашите гълъби ще бъдат включени и в международните каталози и с тях ще може да се търгува свободно в цял свят. Извън официалното изложение и конкурс около сградата на училището се бяха разположили стотина клетки, от които надничаха всевъзможни гълъби. Баровци от Арбанаси броиха по 180 лв. за пъстри фазани, които ще красят дворчетата на къщите им. Яребиците струваха по 80-90 лв., а кулинарите плащаха по 5-10 лв. за пъдпъдъчета, които заминават директно на скарата. Учудване предизвикваше странно петле с начумерен вид от породата Копринка, с китайски произход, което така и не намери купувач до края, въпреки цената от 30 лв. Най-много зяпачи имаше пред клетките на два огромни заека великани, големи колкото малко козле. Белият и черният дългоушко чакаха купувачи, но собственикът им така и не обяви разумна цена.

Още новини свързани с гълъбарството