СЪЮЗ НА ГЪЛЪБОВЪДИТЕ И ПРИРОДОЛЮБИТЕЛИТЕ
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми гълъбовъди,

Съгласно член 19.1. ал. 7 от Устава на Съюза на гьлъбовъдите и природолюбителите,
Председателя и Управителният съвет са избрани за срок от пет години. Поради участието в изложбата в Нитра, а по-късно и поради лошото време, се наложи да отложим редовния конгрес на Съюза за пролетта.
С настоящето писмо Ви уведомяваме, че Първият редовен конгрес на Съюза на гьлъбовъдите и природолюбителите е насрочен за 13 март 2010 година /събота/ от 10,00 часа в град Севлиево, в салона на общината.
Дневния ред на конгреса предлагаме да бъде:
1. Отчетен доклад на Председателя на сдружението за дейността през 5 годишния период. Докладва: г-н Стоян Колев.
На място ще се прецени дали е необходимо доклада да се чете.
2. Отчет за финансовото състояние и изпълнението на бюджета по години. Докладва: г-н Стоян Колев.
3. Изказвания и отношение по двата доклада.
4. Приемане на решение за освобождаване от отговорност за изминалият период от пет години на Председателя и членевете на УС.
5. Предложения за изменения на Устава на сдружението.
6. Приемане оставката на Председателя и членовете на УС съгласно член 19.1. ал. 7 от Устава.
7. Избор на нов Председател на сдружението и членове на УС.
8. Избор на ръководства на стандартната и съдийската комисии.
9. 3акриване на конгреса.
Съгласно сведенията, които имаме за броя на членовете на Вашата организация Ви изпращам ..... броя делегатски карти. С тях делегатите ще упражнят правото си на глас на конгреса. За оформянето на протокола, трябва да представите на ръководството на конгреса списък с трите имена на делегатите със съответния № на делегатската карта.

гр. Шумен
19.02.2010 год.
Председател: инж. Стоян Колев


ДЕЛЕГАТСКА КАРТА № .....

Име на делегата: .............................

Поканвате се да вземете участие в Първия редовен конгрес на Съюза на гълъбовъдите и природолюбителите, който ще се проведе от 10 часа на 13 март 2010 година в салона на Общината в град Севлиево.
Настоящата делегатска карта ви дава право да участвате с гласа си в работата на конгреса.


ОТЧЕТЕН ДОКЛАД
за дейността на Съюза на гълъбовъдите и природолюбителите в Република България за периода Октомври 2004 година - Януари 2010 година.
Да Ви припомня някои факти, част от които вече са история на нашето хоби.
През месец март 1976 година в Шумен се събраха 123-ма представители на съществуващите по това време 26 гълъбовъдни дружества в България и избраха т.нар. “Работна група”, чиято цел бе създаванего на национален Съюз на гълъбовъдите и природолюбителите.
По-късно през 1979 година работната група се преименува на Координационен съвет със същата цел. Този съвет, опирайки се на опита и знанията на най-авторитетните по това време селекционери, след много срещи и спорове, даде имената на българските породи гълъби и създаде първите стандарти. Преведени на немски език стандартите бяха изпратени в централата на тогавашната организация Интертау, по нейно настояване, за да се ползват от съдиите по време на изложбата в Лайпциг същата година. Макар и без юридически правомощия този съвет сравнително успешно ръководи гьлъбарството близо 5 години. Под негово ръководство, на едно добро ниво, през 1981 година в Русе се проведе и първата за нашата страна международна изложба Интертау.
За истинска, централизирана организация на гьлъбовъдството в България обаче, може да се говори едва след 1983 година, когато Координационния съвет беше поканен да се присъедини към вече съществуващият при ЦКС Съюз на зайцевъдите. Благодарение на могъщата финансова подкрепа на ЦКС няколко години, до 1989-та.
Съюзът развиваше много интензивна дейност, като: издаване на списание, редовни и много успешни участия в Интертау, прецизиране на стандартите на българските породи гълъби и отпечатването им в отделна книжка, множество курсове за обучение, и за съдии. Върхът беше изложбата Интертау в София през 1988 година, за която все още се пише и говори в Европа. Но времената се промениха. След решение на Народното Сьбрание през 2000-та година, отнасящо се за пререгистрация на всички подобни сдружения.
Съюзът на зайцевъдите и природолюбителите фактически прекрати своята дейност. То и без друго, след промените през ноември 1989 год. той съществуваше само на книга, като дейност развиваха няколко от гълъбовъдните дружества.
Любителите на кучета създадоха своя организация, любителите на спортни гълъби и другите домашни любимци също.
Отново, след консултации между активисти на гълъбарското движение, се стигна до среща в град Велико Търново на 1 март 2001 година, където се стигна до общо желание, да се подготви учредителен конгрес за нов съюз на гълъбовъдите. Тази подготовка отне почти 3 години.
Междувременно при едно мое посещение в Унгария бях представен на президента на ЕС на отгледвачите на дребни домашни животни г-н Урс Фрайбургхаус. Беше му отправена покана да посети една изложба в град Шумен.
Г-н Фрайбургхаус дойде в Шумен, видя интереса към гълъбарството, нивото на селекцията водена в страната, и ни предложи да подадем молба за членство, поставяйки няколко условия, едното от които – наличие на национална организация. Това ни даде допълнителен стимул за действие.
Така се стигна до 18 септември 2004 година когато в Шумен се проведе учредителния конгрес на новия Съюз.
Към тогавашния момент юридическа възможност имаха и пожелаха да станат учредители на Съюза следните реално съществуващи организации:
- Дружество “Гълъб на мира” - град Шумен;
- Гълъбовъдно дружество “Боляри” - град Велико Търново;
- Гълъбовъдно дружество “Дружба” - град Варна;
- Гълъбовъдно дружество - град Пловдив;
- Гълъбовъдно дружество “Златна Добруджа” - град Добрич;
- Гълъбовъдно дружества “Мир” - град Разград;
- Гълъбовъдно дружество - град Търговище;
- Национален клуб “Ориенталски мявки” - град Бургас.
За председател на Съюза беше избран инж. Стоян Колев с трима заместници: Сашо Кирчев - В. Търново, Георги Иванов – Пловдив и Стоян Михов от град Девня.
За членове на Управителния съвет бяха избрани: Иван Коларов от София, Боян Бойчев от Бургас, Йордан Димитров от Търговище, Иван Георгиев ог Разград, Веселин Христов от Добрич, Ангел Ангелов от Монтана, д-р Димитър Станчев от Русе и Стефан Чанков от Ямбол.
Уставът на Съюза беше изготвен и широко обсъждан предварително повече от година и поради това се прие в представения вариант с много малки изменения. Основните задачи които си поставяше Съюза, залегнали и в устава бяха свързани с непосредствените близкосрочни действия, а именно: организационно изграждане, членство в Европейския съюз на отгледвачите, участие в меджународни изложби, популяризиране на българските породи гълъби. Амбициите ни бяха скромни, но реално изпълними, като се има предвид, че не разполагахме с никакви средства.

А. ОРГАНИЗАЦИОННО СЪСТОЯНИЕ
Към края на предходната година в Съюза членуват вече общо 22 юридически лица. Това са 15 регионални дружества и 7 национални клуба по породи.
От учредителите отпадна дружеството в град Пловдив, което въпреки вниманието и уважението от наша страна, не счете членството в Съюза за свой приоритет. Това е тяхно право и никой не бива да се сърди за решението им /междувременно в Пловдив се създаде ново дружество, чието членство предстои да утвърдим/.
Към момента редовни членове на Съюза са:
РЕГИОНАЛНИ ДРУЖЕСТВА:
1. Дружество “Гълъб на мира” - град Шумен;
2. Дружество “Мир” - град Варна;
3. Дружество “Златна Добруджа” - град Добрич;
4. Гълъбовъдно дружество - град Търговище;
5. Гъльбовъдно дружество “Мир” - град Разград;
6. Дружество “Боляри” - град Велико Търново;
7. Дружество “Мир” - град Русе;
8. Дружество “Колю Фичето” - град Бяла, област Русенска.
9. Дружество “Беласица” - град Петрич;
10. Сдружение “Руен” - град Кюстендил;
11. Гълъбовълю дружество - град Карнобат;
12. Гълъбовъдно дружество - град Монтана;
13. Гълъбовъдно дружество “Дунав” - град Лом;
14. Общински пазари - град Севлиево;
15. Сдружение “Природолюбители без граници”.
НАЦИОНАЛНИ КЛУБОВЕ ПО ПОРОДИ:
1. Национален клуб “Ориенталски мевки” - град Бургас;
2. Национален клуб “Огледален ролер” - с. Хърлец, Врачанска област;
3. Национален клуб “Варненски гьльб” - град Варна;
4. Национален клуб “Плевенски гьлъб” - град Плевен;
5. Национален клуб “Хасковски карабаш” - град Хасково;
6. Национален клуб “Шуменски гълъб” - град Шумен;
7. Клуб “Английски гушест” - град Шумен.
Членове на Съюза са около 650 физически лица. Според наши проучвания с гьлъбарство в България се занимават около 2500-3000 човека. Това означава, че при нас членуват около 22-25% от любителите на гълъби.
Подали са молба за приемане в Съюза гълъбовъдните дружества в град Видин, в град Пловдив и в град Бургас. Предстои преди започването на конгреса да утвърдим членството им, за да могат тяхните делегати да участват редовно в събранието.
През миналата година беше създаден и Клуб на структурите гълъби със седалище в град Шумен. Същият е депозирал молба за членство, внесъл е членския си внос, получил е пръстените за 2010 година и също следва да бъде утвърден за редовен член.
Имам информация, че в Силистра е създадено гълъбовъдно дружество и очаквам молба за членство.
Има някакво раздвижване в Перник, но все още в Съюза не е постъпил официален документ.
Предстои създаването на клуб “Белослатински гълъб с два качула”, който също се надявам да пожелае членство в Съюза.
За съжаление такива центрове на гълъбарството като Стара Загора, Нова Загора, Ямбол, Пазарджик и др. все още нямат организирано гълъбовъдство. Остава да се надяваме, че и там ще се намерят хора, които биха жертвали спокойствието си и свободното си време в интерес на любителите занимаващи се с нашето хоби.
Докато като организационни структури в лицето на дружества и клубове можем да отчетем положителни тенденции, то по отношение на спомагателните структури, като съдийски апарат, комисия по стандартите, комисия по профилактика, обучение на членовете, новости и др., трябва да си признаем, че сме далеко от необходимото. И аз мисля, че следващия период от 3-4 години, трябва да се занимаваме много сериозно с тези въпроси.

Б. ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ
През изминалия период контактите между дружествата и клубовете, и УС на Съюза бяха постоянни. Главно по икономически съображения общите събрания на съюза се провеждаха по едно за година с изключение на миналата, когато се събирахме по-често във връзка с подготовката за изложбата в Нитра.
Не беше възможно и събирането на Управителния съвет толкова често по същите финансови причини. Но телефонния контакт беше постоянен. Естеството на работата по ръководството на Съюза, всъщност е един или няколко човека да се хванат и да свършат конкретната работа, съгласуване на графиците за изложбите и пазарите, заявката за пръстени и разпределянето им, оформянето на стандартите след обсъждане и коментари, и превода им на немски и т.н., ежедневна работа която е пулса на организацията.
Цялата тази дейност, заедно с отговори и препоръки, даване на инфомация от най-различно естество, изглаждане на противоречия, се върши ежедневно от председателя и още десетина активисти на Съюза. Средства за някакъв технически персонал за сега няма. За в бъдеще обаче, когато очаквам Съюза да се разрастне, ще се наложи да се помисли и за това. Трябва със съжаление да констатираме, че дейността на Съюза е далеко от това, което бихме искали да бъде и което сме виждали в други страни, като Чехия и Унгария например. Като извинение може да ни послужи липсата на традиция и опит. Унгарския Съюз например е създадем през 1882 година, а Чехския след първата световна война. И двата Съюза имат по-широк кръг от любители /зайцевъди, екзотика и дори овце и кози/, развиват многостранна дейност и разполагат със значителни срелства. Почти всяко регионално дружество в Чехия има своя база, в която могат да се правят, и се правят местни изложби. Проявите им, като изложби и прегледи се подпомагат от държавата в лицето на Министерствата на земеделието, нещо което не виждам да се случи в близко бъдеше у нас.
Все пак макар и по-скромно и ние правим нещо. Много от дружествата имат помещения за клубове, където членовете могат да разменят информация по отглеждането, профилактиката и селекцията на гълъбите. Препоръчахме да се направят абонаменти за специализирани списания, от които да се следят новостите. Това всъщност е и организационния живот на едно дружество или клуб.
Най-сериозната ни дейност е свързана с провежданите пазари и изложби, колкото и грешки да допускаме. Какво трябва да се стремим да избягваме в бъдеще?
Изложбите ни са доста импровизирани и имат повече демонстративен характер. А изложба без каталог с оценки не е много добър атестат за организаторите. Аз разбирам, че за организирането на една изложба се налага да се преодолеят много фактори - технически и административни, което не е по силите на всички дружества. Но като хора, които имат представа как трябва да изглежда една добра изложба, все пак, поне националната и 3-4 регионални, бихме могли да направим по европейски модел. Това са нашите големи ежегодни празници и ние сме длъжни да ги организираме точно като такива, за да се помнят дълго. На последните изложби във Велико Търново, Русе, Севлиево, Аксаково и Варна, за да бъдат на европейско ниво липсваха само оценките в каталога.
Пазарите са необходими, но по отношение на реда и профилактиката има много да се желае. Сегашните пазари според мен са място където е напълно възможно да си разменяме освен птиции и някои болести. Нямам нищо против пазарите, но трябва да кажя категорично, че там селекционни успехи не могат да се показват. Всички сме малко или много търговци, но това трябва да бъде така между другото. Основното си остава селекционната цел - максималното приближаване до модела, до идеала.
От централата на ЕС ни беше изпратен образец, по който трябваше да направим стандартите на нашите породи. В образеца са посочени точните термини за всяка позиция. Импровизации не се допускат.
След големи усилия успяхме да отпечатаме стандартите в отделна книжка. Трябва да си признаем, че книжката има горе-долу приличен вид благодарение помощта на фотографа от Германия, който ни предостави снимките напълно безплатно.
Нямаме претенции с Иван Коларов, че всичко което сме написали е най-точното, и че отговаря на всички вкусове. По-важното е, че написаното се прие от гьлъбарската общественост в Европа, което беше и нашата основна цел. Спорове за гълъбите ще има винаги, без това не може. Важното е типа на гълъбите от описаните наши породи гълъби, да е такъв какъвто сме го представили. Нищо не е случайно. Ние познаваме почти всички близки до нашите породи гълъби отглеждани в близки и по-далечни страни, и сме се стремили да подчертаем онези качества, които ще им осигурят автентичност и оригиналност, а наред с това и съвременен модерен общ изглед, което е гаранция за тяхното оцеляване в бъдеще, в конкуренцията на подобните.
За моя радост при някои породи вече се забелязва насочването на селекцията именно в посоката препоръчана от стандарта, което беше възприето от повечето опитни селекционери. Всички породи се развиват към по-добро, нашите не трябва да бъдат изключение, тъй като рискуват да изгубят интереса на селекционерите и постепенно да изчезнат.
Стандартите на 26 породи бяха преведени на немски език и бяха предоставени на съответната комисия към отдела “Гълъби” при Европейския съюз. Тече процедура по признаването на стандартите и вписването им в списъка на Европейските породи. Не мислете, че това ще стане бързо и лесно. Необходимо е, по възможност на всяка по-голяма изложба провеждана в европейска страна, да има наши гълъби. Румъния, Сърбия, Унгария, Чехия, Словакия, Хърватска, Германия и Австрия са страните, в които бихме могли да представяме нашите породи.
Направихме някакъв опит да организираме няколко курса за съдии-оценители, но това далеч не е достатъчно.
Моето мнение е, че всеки желаещ да стане оценител, трябва сам да се подготви за определената порода или няколко породи и по време на обучението само да допълни знанията си с помощта на опитен колега по отношение техниката на оценяване. Необходимо е и ежегодно опресняване на знанията, което е възможно само ако се следят новостите и измененията на стандартите. А за това се изисква интернет или специализирана литература. До сега ръководството на Съюза не беше в състояние да удовлетвори тази нужда на членовете поради финансови и технически причини. За издаването на някакъв бюлетин или списание сме говорили много. Не е много лесно. За такава дейност трябва много време, много информация и разбира се доста средства. За сега можем да мислим само за служебен бюлетин, в който да се помества информация за дейността на дружествата и клубовете, а може би и описание на наши и чужди породи. За целта ще ползваме част от средствата, с които в момента Съюза разполага. Информация за новости в гьлъбарството постъпва ежедневно: интернет, списания, специализирани бюлетини. Толкова е много, че практически трудно се проследява всичко. Но за да се преведе един материал и поднесе на любителите със съответен компетентен коментар са нужни няколко неща: време, възможности и екип от специалисти. И още едно важно условие - достатъчно интерес, за да се оправдаят изразходваните средства. За Ваше сведение отпечатахме 150 екземпляра от стандартите на българските породи. Интереса към книжката беше нищожен. Много трудно се продадоха около 110 екземпляра. Както се казва коментара е излишен. За сто човека списание не се прави. И все пак ако някой има издателски възможности и желание да се занимава с такава дейност, ние сме склонни да помогнем за издаването на специализирано списание. Това може да бъде частно издание, както е чехското списание Ховател.
Може би е и време за откриване на страница на Съюза в интернет.

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Молба за членство в ЕС подадохме още през 2005 година. През 2006 и 2007 получихме покана за участие в ежегодното Общо събрание на ЕС съответно в Люксембург и Словакия, където реда е лично председателя на всеки национален Съюз да представи и защити молбата за членство.
Финансовите условия за участие, обаче бяха свръх моите възможности. Съюза не разполагаше с такива средства, спонсор не се намери и така две години биха изгубени. С големи усилия и благодарение разбирането проявено от следващия домакин на проявата, нашите приятели от Хърватския съюз на отгледвачите, през май 2008 година в град Пула бяхме приети за редовен член на ЕС в секция “Гълъби”.
През май 2009 година събранието беше в Белгия, където по програма трябваше да представим по-подробно всички данни за нашия Съюз. Мисля, че макар и скромно представихме страната и Съюза достойно. Скромното беше, че раздадохме като сувенир само по едно мускалче розово масло, а достойното, че всеки присъстващ получи папка с информация на няколко езика за нашия съюз и компакт диск с цветни снимки на българските породи и стандартите изготвени по определения образец преведени на немски език. Трябва да спомена, че част от разходите по моето участие беше за сметка на Съюза, докато с останалите членове на делегацията - Данко Петков и Мишо Михайлов още има неуредени сметки.
Следващото годишно събрание е през месец май тази година в град Толедо Испания, където участието ни е желателно с оглед съдбата на нашите породи. Трябва постоянен натиск върху комисията по стандартите и контакт с ръководството на секция “Гълъби”.
Двама наши съдии взеха участие в семинара през септември 2008 година в град Шамбери, Франция, организиран от ЕС. През миналата година семинара беше в Австрия, имаше много кандидати, но по различни причини не взехме участие. На тези семинари наред с научаването на много нови неща около съдийството и измененията на стандартите се набират квоти за съдийско представителство на международните изложби. За младите колеги, които владеят някакъв западен език посещението на такъв курс е голямо прединство.
Не мога да не спомена отзивите в специализираните издания на Германия и Чехия за българските породи. В три последователни броя на “Гефлигел бьорзе” Томас Хелман, това е фотографа, който засне нашите гълъби за книжката, много доброжелателно и компетентно е представил всички наши породи. Списанието има огромен тираж и се чете в цял свят.
Освен това в специален информационен бюлетин за германския съюз същият автор е поместил много подробен материал за българските породи, в който доста сполучливо е напипал слабите страни на водената от българските гълъбовъди селекция. Превод и на двете публикации беше раздаден или изпратен до всички членове на Управителния съвет и председателите на дружествата.
Чехското списание Ховател също помести подробен материал за нашите породи с доброжелателен коментар от нашия дългогодишен приятел Славибор Петржилка. Участието ни на Европейската изложбата в Нитра през ноември, което според немското списание “Гефлигел бьорзе” е било много успешно, се акцентираше преди всичко в представянето на 16-те български породи. Сега можем да отчетем, че подготовката ни не отиде напразно. Освен, че показахме на живо нашите гълъби, те получиха и 16 специални награди, а именно:
- 2 за българска щитна чайка на д-р Брънков от Пловдив;
- 3 за белослатински с два качула: 2 за Данко Петков от София и 1 за Иван Денов от с. Крушовица;
- 1 за хасковски карабаш на Георги Ковачев от Хасково;
- 1 за ломски на Ганчо Шишманов от град Бяла;
- 1 за пазарджишки бенкалия на Пламен Маджаров от Добрич;
- 1 за разградски гълъб на Грозю Грозев от Разград;
- 1 за русенски топгерданлия на Йордан Димитров от Русе;
- 1 за чилболия на Данчо Ненов от Русе;
- 1 за шуменски гълъб на Станислав Кирилов от Шумен;
- 2 за софийски донек на Божидар Димитров от София;
- 1 за варненски гълъб на Недко Минков от Аксаково;
- 1 за огледален ролер на Михаил Михайлов от Костинброд.
За голяма наша радост една от 27-те големи специални награди на Президента на ЕЕ Урс Фрайбургхаус дойде в България. Получи я Ангел Ангелов /Анчи/ от с.Хърлец за принос към развитието на гълъбарството в Европа, а именно ролята му за създаването на една от най-новите породи - огледалния ролер.
Значението на тази награда може да се оцени като погледнем списъка с останалите наградени. Ще спомена само такива легенди като Зеленянски Андраш и Варади Йозеф от Унгария.
За голямо съжаление не успяхме да се възползваме от възможността да покажем всички български породи, които претендират за включването в списъка на европейските. Това се отнася до плевенския гълъб, любителите на който имат и специален клуб. Нямаше го старозагорският бял летач, старозагорският ямалия, чирпанския, сливенския, пазарджишкия високолетач, белослатинския преметач, пловдивските породи.
Трябва да се знае, че пропуснатото много трудно се поправя, а освен това се поставяме и в много конфузно положение. Искаме признаването на породите, а не можем да ги покажем на живо.
Участвахме и с няколко колекции международни породи в борба за шампионски титли. За съжаление не получихме нито една титла “Европа майстор”, макар че колекциите кариери на Данчо Христов от Шумен, и дебреценските на Стоян Колев от Шумен бяха съвсем близо до шампионите.
Добри оценки получиха освен наградените още: пауновите и ростовските на Димитър Сивев от Шумен, якалиите на Данко Петков от София, китайските чайки на Доброслав Добрев от Монтана.
Аз мисля обаче, че най-важното е постигнато, и то се състои в опита който придобиха тези от нас, които посетиха както Нитра през миналата година, а така също Прага през 2005 и особено Лайпциг през 2007.
През настоящата година в Лайпциг ще се проведе държавната изложба на Германия. През 2011 година също в Лайпциг е Европейската изложба, а през 2013 година същата е в Париж. Който има възможност трябва да посети тези прояви.
Много любители посещават и специалните изложби за отделните породи, което е незаменима школа, тъй като там се събират най-добрите селекционери и могат да се видят уникални екземпляри. График на гези изложби ще Ви бъде изпратен.

КАКВО НИ ПРЕДСТОИ?
1. Продължаваме организационното укрепване и разширяване на дружествата и Съюза като цяло. Да помогнем на колеги, които нямат дружества да си създадат такива, а там където това е невъзможно да ги насочим към съседни или към национални клубове. Нито един селекционер, който желае членство в нашата организация не трябва да остане извън нея.
2. Комисията по стандартите - до сега тя съществувате само в съзнанието ни. Към Съюза, трябва да има постоянна стандарт-комисия, чиято задача е да следи измененията на стандартите в Европа и света, и своевременно да информира членовете за това. Същата комисия предлага за утвърждаване измененията в стандартите на българските породи, а сьщо така и за новосъздаваните, ако има такива.
З. Съдийската комисия - новото ръководство на съюза, трябва да освежи съществуващата такава и да изиска програма за работа, която би осигурила достатъчно компетентни оценители за вътрешните, и за международните изложби. Към тази комисия, трябва да се отнасят организаторите на изложби за осигуряване на съдии.
4. Премахване на причините за някои недоразумения между организации вътре в Съюза и между ръководството на Съюза и някои организации. Става въпрос преди всичко за споровете между селекционерите на няколко породи гълъби, като например:
- Варненски и Плевенски:
- Ломски и Видински;
- Кюстендилски, Благоевградски и Плевенски;
- Добруджански и Дунавски.
Новото ръководство на Съюза, съвместно с комисияга по стандартите, трябва да се опита чрез срещи и разговори да изглади тези противоречия в интерес на селекционерите и бъдещето на породите.
Разговорите се очертават да бъдат трудни, но решения трябва да се намерят и да престанем да се занимаваме с тези въпроси. В края на краищата всички сме разумни хора, искаме да си другаруваме, да се срещаме, да се радваме заедно на нашите любими птици, и аз не виждам причина да не можем да изгладим всички недоразумения.
5. Получи се известно напрежение с дружеството във Варна, главно по повод създаването на клуб “Варненски гълъб” и размера на пръстена за местната порода.
Трябва да си призная, че имам определена слабост към варненското дружество и специалния клуб. Нещо повече, моята мечта беше и си остава във Варна да се прави една много мащабна международна изложба. Всички необходими условия за това са налице: прекрасна база, голям град, дълга есен, летище с авиолинии до всички важни градове в Европа, много гълъбовъди и хора отглеждащи екзотика. Никак не ми е приятно, че с варненските колеги от “Дружба” се разминаваме по някои виждания. Това трябва да се преодолее.
Отново за кой ли път повтарям, на този етап нямаме интерес да поставяме въпроса за размера на пръстена пред съответната комисия в ЕС, тъй като тече процедура по приемането на стандартите. Моето мнение е: нека колегите от Варненското дружество, щом толкова настояват, да опръстеняват гълъбите си с размер пръстени по тяхно разбиране. Колегите обаче трябва да знаят, че тези гълъби, при участие в национални и международни изложби ще се третират като опръстенени с нестандартни пръстени. На изложба във Варна могат да постъпят така както те си решат.
Създаването на клуба “Варненски гълъб” смятам за много правилно и навременно. Само един факт - без клуб на варненския гълъб нямаше да можем да покажем породата в Нитра.
6. Не мога да не засегна въпроса за дружеството в Провадия за така наречения българския късоклюн гълъб. До сега, през последните 5 години, аз не съм пропуснал да поканя ръководството му на всички наши сбирки, да знаят какво се прави в Съюза и да се ориентират в обстановката. Аз също съм посещавал тяхни прояви в Провадия. За съжаление не можахме да ги убедим, че силата е в обединението и спазването на общи правила. Това е в тяхен интерес и в интерес на селекционерите които обединяват. До мен стигна информация, че са регистрирали стандарт. И сега питам - какво от това? Пред кого ще важи този стандарт? А ръководството се състои от грамотни и отговорни хора. Много гълъбовъди им вярват, че по този път ще стигнат до Европа, нещо което с невъзможно.
Мога само да кажа, че вратите на нашия Съюз са широко отворени за всички, които смятат, че членството ще им донесе някаква полза. А ползата е: другарство, уважение, радост от общуването със съмишленици, нови познанства и нови приятели. И още: любимата порода да се развива и усъвършенства.
7. Според плановете и възможностите на дружествата и на членовете, използване на всяка възможност за показване на наши породи гълъби на изложби в Европа.
8. Издаването на служебен бюлетин. Инициативата естествено трябва да бъде от ръководството на Съюза, но помощ е нужна от всички. Трябва да започнем с нещо и в движение да подобряваме информацията и вида му.
9. На няколко събрания се поставяше въпроса за членски карти. Някой дори пое ангажимент да представи образци. Има ли смисъл да правим членска карта от името на Съюза или всяка организация сама да издава своя? Много членове на специалните клубове пожелаха на картата им да има снимка на гълъбите които отглеждат. Това също трябва да решим.
Навярно има още много въпроси, които би трябвало да решаваме, и аз се надявам, че те ще бъдат поставени от делегатите на самия конгрес.
И накрая бих искал да отправя един призив към всички: нека да бъдем истински приятели и нашето хоби да ни обединява, да се уважаваме и почитаме, както подобава на културни хора. Този който не знае, да се опитаме да му помогнем да се научи. Този който знае, да споделя знанията си без унижаваща демонстрация на някакво превъзходство. Аз съм живял вече достатъчно дълго и мога да си спомня как са изглеждали преди години сегашните големи “специалисти”. По-скромно колеги, по-скромно! Нека всички заедно да се радваме на нашите любимци и да си другаруваме. Защото гълъбарството без другарството е нищо!

Благодаря за внимание Ви!
Февруари 2010 година
Стоян Колев

Още новини свързани с гълъбарството