Както ви информирахме по-рано, на 13.-ти март се проведе първият официален Конгрес на делегатите на Съюза на гълъбовъдите и природолюбителите в Република България. На него старото ръководство бе преизбрано да управлява Съюза за още един мандат.
От общо 76 поканени делегати от цялата страна, на събитието присъстваха 69. Липсваха само представители на дружествата от градовете Карнобат, Петрич и Кюстендил. Така или иначе нужният кворум за провеждане на конгреса беше налице и той се проведе.
За протоколист бе избран г-н Илиян Неделчев от Варненското дружество “Дружба”.
Започна се с гласуване приемането на кандидатурите за нови членове на Съюза, а именно новосформираните дружества на гълъбовъдите в градовете Пловдив, Бургас и Видин, а така също и на специализираните по породи дружества “Двукачулен белослатински гълъб”, “Структурни гълъби – България”, “Търговищки гълъб” и “Тутракански вятър”.
Делегатите гласуваха с пълно мнозинство приемането на новите членове, и така ги направиха равноправни участници в провеждащият се конгрес.
Представена беше новата членска карта, която Съюзът на гълъбовъдите ще издава на всеки свой член, чрез дружествата членуващи в него. Цената на членската карта ще е 1,20 лв. Тя ще се връчва еднолично, и ще е със снимка на гълъбовъда. Ще бъде заверявана всяка година след заплащане на годишния членски внос. Картата е предвидена за период от 8 години, и ще влезе в употреба още от тази година.
Същинската част започна с изнасянето на доклад от инж. Стоян Колев относно отчета на дейността на СГПРБ за изминалия период от самото създаване на Съюза до изтичане на мандата. С този доклад всички делегати, както и потребителите на Гълъбите.сом, бяха запознати предварително и тук няма да се спираме на подробности.
Последва представянето на отчета за финансовото състояние на Съюза за периода 2004-2009 година.
До 2006 г. за документалното и законово оформяне на финансовите дела на Съюза се е грижил счетоводител, който обаче в последствие е бил освободен, поради лошото финансово положение и невъзможността за изплащане на възнаграждение.
При сформирането на Съюза, началният капитал от 400 лв., е дошъл от дарение на Шуменското дружество на гълъбовъдите и от събирането на членски внос.
През 2005 г. събраните приходи от членски внос са били в размер на 350 лв, докато разходите за същият период – 496 лв, тоест годината е приключена при загуба от 136 лв.
През 2006 г. положението не се е променило, приходи от членски внос – 350 лв., разходи – 420 лв, тоест отново е отбелязана загуба в размер на 70 лв. Тези загуби са поети от лицата заели се с управлението на Съюза.
През 2007 г., приходи – 350 лв, разходи – 327 лв, за първи път Съюза завършва годината с печалба от 22,30 лв.
През 2008 г. е получено спонсорство и заедно с членския внос приходите са в размер на 960 лв, при разходи 925 лв., отбелязана е печалба за годината в размер на 34 лв.
През 2009 г. от доброжелатели е получено сериозно дарение в размер на 4 000 лв, събран е членски внос от 1 120 лв, разходи – 4 044 лв.
Остатъкът и събраният членски внос за 2010 г. възлизат на 3 500 лв, с които към момента разполага дружеството.
След изнасянето на двата доклада бе дадена думата на делегатите за въпроси, мнения и дискутиране на чутото до момента.
Първи Доброслав Добрев от “Клуб Структурни гълъби – България” зададе два много резонни, и изключително важни въпроси към дългогодишното ръководство на Съюза, а именно: “Защо новоприетите в началото на конгреса членове не са запознати с Устава на организацията?” и “На какъв принцип са издадени делегатските карти за гласуване, и как е определен броя който всяко дружество е получило?”. Постави се въпросът защо след като всички дружества плащат еднакъв годишен членски внос в размер на 50 лв, имат различен брой представители с право на глас?
Ст. Колев разясни, че делегатските карти са раздадени въз основа на броя на членуващите в съответното дружество членове на принципа – на всеки 10 члена по една делегатска карта, а така също е взета под внимание и активността на съответното дружество (организирани изложби, ниво на организация на изложбите и пр.). Ако съответното дружество има например 40 редови члена, то получава 4 делегатски карти с право на глас, ако има 50 – 5 и т.н.
Изказа се мнение, че в такъв случай членският внос който всяко дружество внася в Съюза, трябва да е съобразен и обвързан с броя на членовете му, след като така се определя броя на делегатите с право на глас излъчени от него.
Коментира се, че в другите страни обикновено само председателите на дружествата имат право на глас. В това отношение се обсъди евентуална смяна на Устава, според която всеки председател на дружество членуващо в Съюза да има правото да влезе в Управителния съвет, но по този начин броя на УС ще нараства постоянно, и предложението беше отхвърлено.
Повдигнат бе и въпроса доколко е реален предоставеният от дружествата брой на своите членове, дали сред тях няма "мъртви души”, тоест несъществуващи или отпаднали вече от техните редици членове, а те да се облагодетелстват и да получават по-голям брой делегатски карти. Така се апелира всяко дружество да предостави списък с реалния брой на своите членове. Въз основа на тези списъци след това ще се състави и изискваният от Европейския съюз на гълъбовъдите регистър на пръстените в България.
Доброслав Добрев и Веселин Вюлхенов предложиха начинът на гласуване и раздаване на делегатски карти да се промени, като под внимание да се вземат няколко фактора, между които: ниво на организираните изложби от страна на дружеството, начин на провеждане на изложбите, наличие на оценителни листи и каталог, оценяване, съдийство, организационна активност и пр. Те застъпиха мнението, че провеждането на изложби, които са на ниво, трябва да е приоритет за всяко дружество, а не на пазари, каквато е практиката в последните години в България. Изтъкнаха това, че за краткия период от своето създаване единствено Клуба на Структурния гълъб, е организирал изложби на световно ниво, с оценяване по американския модел, с независим международен съдия от чужбина, с оценителни листи отговарящи на европейските изисквания и т.н. В това отношение Иван Коларов ги подкрепи, като напомни за написаната от него статия в издаваното на времето списание от сдружението на гълъбовъдите, а именно “Изложбата – зрелостния изпит на гълъбовъда”, в която е засегнал въпроси като значението на изложбите, опита от участие в изложба, качество на изложбите, равносметката на гълъбовъдите – къде се намират, на какво ниво са гълъбите им, искане на съвети от по-опитните и пр.
Така покрай въпросите свързани с провеждането на изложби в България, логично се зададе и въпроса за съдиите в страната. Тук Коларов уточни, че за в бъдеще всяко дружество трябва да излъчи по 2-3 млади и образовани гълъбовъди, които имат желание и време, за да бъдат обучени за съдии. Така всяко дружество на местно ниво да разполага с образовани в това отношение кадри способни да дават оценки на провежданите изложби. Съдиите ще бъдат обучавани по породни групи, и всеки ще е тясно специализиран в оценяването на определена порода гълъби, а не както е практиката досега - един съдия да оценява всички породи – такова нещо в световен мащаб не съществува, може да го видим все още само на “изложби” в България. Тази практика трябва да се прекрати, и единствено Клуба на Структурните гълъби го правят до момента, чрез прилагане на американския метод на оценяване.
Изказа се мнение и по въпроса за датите за провеждане на изложби и пазари в България. Предложи се всички дати да се съгласуват от Съюза, за да няма такова дублиране, каквото се наблюдава в момента – на една дата да се правят по 2-3, а понякога и повече пазари и изложби. Така или иначе не се стигна до решение на този проблем. Много от присъстващите смятаха, че Съюза трябва да се разграничи на цяло от тези пазари на гълъби, и да се занимава само с изложбите. По устав обаче, никое дружество не е задължено да организира изложби. Естествено спор няма, че единствено чрез тях, а не с пазари ще има развитие, и за всяко дружество това ще е само в плюс, а качеството на самите изложби полека лека трябва да се подобрява, като се черпи информация и опит от чужбина. Постепенно трябва да се мисли за Национални изложби на европейско ниво, които например да се организират в хубави големи зали, като тези на Пловдивския панаир, Спортната зала във Варна и др. Това мнение застъпи д-р Димитър Станчев от Русе.
Тук заслужено се отбеляза, че Клуба на Структурния гълъб по отношение на провеждането на изложби са на много добро ниво, и от тях другите дружества могат само да учат.
Като други добри изложби проведени в България се споменаха тези във Велико Търново, където е липсвал само каталог на участниците, и са забелязани определени слабости в съдийството и оценяването.
В Русе изложбата е била добра, там дори е бил издаден и каталог, от който обаче са продадени едва десетина копия. Липсата на заинтересованост у страна на българските гълъбовъди обаче, се изтъква като причина много от нещата да не се правят както трябва. Ето например по отношение на каталога, който трябва да има на всяка една изложба. Организаторите питат – как да харчат от и без това малкото средства на клуба, за да напечатат каталог, от който са продали след това едва 10 копия. Всички останали са подарили, за да не бъдат изхвърлени. Тук отново трябва да черпим опит от вън. Навсякъде по света всеки участник в изложба, заедно с такса участие, заплаща задължително и каталога на изложбата.
В речта си д-р Димитър Станчев изказа мнението си относно работата на ръководните органи на Съюза, които се състоят от: председател, трима зам. председатели и управителен съвет от 15 члена. До сега цялата работа и организация е падала само върху един човек – председателят Стоян Колев. Д-р Станчев предложи, след избирането на нов управителен съвет, задачите в него да се разпределят. Така всеки ще знае за коя конкретна област отговаря, с какво се ангажира, и след това за кое ще бъде отговорен. Съответно един ще отговаря за организацията, друг за стандартите, трети за съдийството, четвърти за изложбите и т.н. Трябва да има разделение на задачите, само така ще може да се свърши това, за което е създаден Съюза. Един единствен човек не е в състояние да мисли и свърши всичко, и това се видя от изминалия мандат.
Повдигнати бяха въпроси относно парите, с които работи Съюза, и евентуални злоупотреби с тях. За всички е ясно, че това винаги е било болна тема. Отправени бяха обвинения, че досегашното ръководство се е облагодетелствало по някакъв начин, чрез продажбата на пръстените за 2010 г. с голяма надценка, която не е влязла в касата на съюза, а в джоба на ръководството.
Председателят г-н Стоян Колев отрече това, като твърди че нападките са на личностна основа. Той апелира към делегатите, личностните спорове да не пречат на осъществяването на общото благо, тъй като организацията е дружество с идеална цел, а не търговска организация, и не е създадена за пари. Трябва да се мисли за селекцията, и приятелството, за другаруването между гълъбовъдите, за това как ще представим България пред света, как ще развиваме българските породи и пр., а не за пари.
Стигна се и до въпроса за стандартите и съдийството в България, който представлява доста сложна материя. Относно стандартите – разделени бяха на две групи - стандарти на българските породи гълъби и стандарти на международните породи гълъби. При международните породи всичко е определено много отдавна, стандартите съществуват точни и ясни. Единственото, което трябва да се направи, е те да се преведат на български език и да се предоставят на гълъбовъдите, да се организират разяснителни семинари.
При българските породи обаче нещата съвсем не са толкова лесни. Изготвени са стандарти, оформени са документално със съответният снимков материал, изпратени са в ЕЕ за одобрение, и сега се чака решението за признаването им. Естествено някои от породите могат и да не бъдат одобрени. Но по-сложен е задълбочаващият се проблем между гълъбовъдите тук в България. Такъв е например спора за стандарта на варненския и плевенския гълъб. Проблемни са още и двукачулните гълъби, кабаците и др.
Относно това какво представлява стандарта на дадена порода, трябва да е ясно на всички гълъбовъди, че той очертава определен идеал, който в действителност не съществува. Той е цел на селексията към по-добро, към постоянното усъвършенстване на породата. В този смисъл оценките дадени в гр.Плевен на есенната изложба на плевенски гълъб, които са били от рода на 98-99 точки са нереални. Навсякъде по света максималният брой точки, които един гълъб може да получи при оценяването си на изложба са 97 т. – Изключителен.
Друг спорен въпрос по отношение на стандартите, се повдигна относно номера на пръстена на варненския гълъб описан в стандарта.
Гълъбовъдите на варненски гълъб изказаха своето недоволство затова, че в изпратеният от Съюза за одобрение от ЕЕ стандарт на породата варненски гълъб е посочен номер на пръстен – 7 мм. Според тях този пръстен е прекалено малък и те не могат да го използват, така губят възможността да участват на международни изложби. Тук Ст. Колев разумно обясни, че момента не е подходящ за правене на корекции по стандартите, а това ще бъде направено след като веднъж породата се одобри от ЕЕ. Тогава по съответния ред ще се подаде молба за корекция, но не и в този момент, защото това само ще забави процеса на одобряването им. Той обясни също, че пръстен 7 мм е бил посочен при подаването на документите, защото варненският гълъб е описан и попада в породната група на летачите, а за тях е определен пръстен 7 мм.
Тук г-н Боян Бойчев (един от тримата, а към момента вече бивш зам. председател на Съюза) отбеляза, че в последното изменение на правилника за оценяване на ЕЕ, се е дало възможност на съдиите по собствена преценка да решат дали да допуснат за оценяване птици с пръстени по-големи с 1 мм. Но това е по лична преценка на съдията, той може и да не допусне гълъба, и да го дисквалифицира.
Данко Петков от София опонира на г-н Бойчев, като според него изменението се отнася за пръстени с размер с 1 мм по-малък от описаният в стандарта, а не по-голям.
След дискутирането на толкова много важни теми, и при наличието на различни становища по тях, нервите на някои от присъстващите се обтегнаха, напрежението в залата ескалира, и избухна скандал, основно разгорещил се между делегатите от Клуба на структурните гълъби и ръководството на Съюза. Така Мариус Макавеев от Плевен поиска думата, и изрази мнението си относно управлението на съюза до този момент. Според него за този достатъчно дълъг период не е направено абсолютно нищо, нито една изложба на ниво, нито по отношение на съдийството, поддържана е политика на пълна дезинформация и на пълно бездействие. Той поиска да се спре с дискусията на теми, които могат и трябва да се решат на специален семинар или конкретно събрание. А този Конгрес е организиран с друга цел – да се обсъди работата на съюза до този момент, да се види ясно, че до този момент е изгубено много ценно време в бездействие, и гълъбовъдството в България се намира на срамно ниско ниво благодарение на този съюз, който е крайно време да смени ръководството си с по-отговорни, знаещи и можещи хора. Целият Клуб на Сруктурните гълъби застана зад това мнение.
Тук Борис Иванов от Перник отбеляза, че не трябва да сме толкова черногледи, а да се видят и хубавите неща, които са свършени през този период, а именно това, че Съюзът на гълъбовъдите в България вече е член на ЕЕ.
Така след дълги дискусии в какви ли не посоки и теми, най-накрая се пристъпи към същинската част, това за което е организиран конгреса, а именно четвърта и шеста точки от дневния ред – гласуване на оставката на старото ръководство и освобождаването му от отговорност.
Оставката бе приета с пълно мнозинство. След освобождаването на ръководството се предложи гласуване промяна на устава, касаеща броя на членовете на УС, която по-рано беше дискутирана много задълбочено, като предложението беше всяко дружество да излъчва по един свой представител, който да е член на УС. Гласуването показа липса на желание за промяна, като само един гласува “За”, а всички останали делегати – “Против”. Промяна на устава не беше направена, и броят на членовете в УС остана непроменен - 15.
И така движейки се по точките на дневния ред, се пристъпи към предлагане на кандидатури за нов председател на съюза. Изненадата беше, че никой не се осмели да даде нова кандидатура, и г-н Стоян Колев се оказа на състезание сам със себе си. Той дори се пошегува със ситуацията, като вметна за положението си: “Сам кон лесно се надбягва…”.
Пристъпи се към гласуването на предложението за втори мандат на Ст. Колев като председател на Съюза, и тук отново за изненада на всички, въпреки многото противници в залата, които имаше той, никой не гласува против него. Така с 68 гласа “За”, 0 – “Против”, и 1 – “Въздържал се”, новата стара кандидатура на Ст. Колев беше одобрена.
Последва избиране на нови трима заместник председатели. Отново се разгоря оспорвана дискусия, като според някои, зам. председателите трябва да се определят еднолично от председателят Ст. Колев, защото те са неговият екип, той ще работи с тях през следващите години, и трябва той сам да си ги избере.
Според други обаче, е необходимо да се направят предложения, които да се гласуват поотделно от делегатите.
В крайна сметка, като кандидатури пак бяха посочени хора от старото ръководство – Сашо Кирчев от Велико Търново и д-р Димитър Станчев от Русе. Като трети кандидат бе предложен Данко Петков от София.
Сашо Кирчев на свой ред изказа мнение, че като признание за постигнатото от Клуба на Структурния гълъб, един от тримата зам. председатели, трябва да се излъчи от този клуб. Те обаче отказаха предложението. Тогава Кирчев директно предложи Доброслав Добрев, но М. Сивев заяви, че нямат апетити към подобни постове и направи отвод на кандидатурата.
Отказът обаче, се коренеше в несъвместимостта на разбиранията относно това в каква посока трябва да се върви. Докато делегатите от Клуба на структурния гълъб, недвусмислено заявиха, че приоритет за тях са изложбите организирани на ниво, то новоизбраното старо ръководство отбеляза, че ще работят основно върху проблемите на българските породи и признаването им в Европа и света, а по въпроса за развиването на чуждите породи тук в България, едва ли не, не трябва да се прави нищо. Това подразни много от присъстващите…
Именно затова д-р Д. Станчев също сам си направи отвод на кандидатурата, поради несъвместимост на тези разбирания.
Тогава видимо ядосан Стоян Колев предложи друга кандидатура, на мястото на тази на д-р Станчев. Предложен бе д-р Димитър Брънков.
След гласуването, с 65 – “За”, 0 – “Против” и 4 – “Въздържали се”, бяха избрани новите трима зам. председатели:
1. Димитър Брънков
2. Сашо Кирчев /преизбран за втори мандат/
3. Данко Петков
Пристъпи се към избиране на 15-те члена на Управителен съвет. Предложени бяха имена като: Иван Коларов от София, д-р Димитър Станчев от Русе, Михаил Михайлов, Боян Бойчев от Бургас, Ангел Ангелов, Йордан Йорданов от Търговище, Валентин Димитров от Добрич, Иван Георгиев, Диян Димитров от Аксаково, Недялко Алексиев от Пловдив, Илиян Недялков от Варна и др. Предложени бяха и делегати от Севлиево (Марин Шунков) и Бургас (Чанко Колев), но те не проявиха желание за участие в управлението на Съюза, и направиха отвод на кандидатурите си.
С пълно единодушие, и като че ли вече с пълно безразличие се гласуваха и бяха одобрени кандидатурите на предложените.
Също така без особено обсъждане, и по най-бързата процедура се гласуваха и приеха предложенията за:
- Представител на България в ЕЕ – Михаил Михайлов
- Председател на Комисия по стандартите – М. Михайлов
- Председател на Съдийска комисия – Ангел Ангелов
- Председател на Ревизионна комисия – Недялко Алексиев от Пловдив
Така след обсъждането на много странични теми и дискутирането на маловажни за конкретния конгрес неща, гласуването на новите ръководни органи на Съюза беше претупано на бързо в самия край на конгреса.
В крайна сметка, ръководството на Съюза остана без промяна - същите хора на същите постове, дано и свършената работа за следващия мандат да не е същата… Дали следващите 5 години няма да се окажат отново пропуснати за българското гълъбовъдство…? Това ще покаже само времето! Дано този път ръководството покаже, че работа може да се върши. Пожелаваме му успешен мандат, и дано изведът българското гълъбовъдство до едно световно ниво!

Информация за доклада и дневния ред на провеждане на самия конгрес можете да намерите в рубриката Новини на сайта, или от тук .

Повече снимки от конгреса можете да разгледате в галерията към обявата за събитието, или от тук .

Още новини свързани с гълъбарството