Гривякът е най-едрият див гълъб. Той е почти двойно по-голям от полудивите градски гълъби, които можем да срещнем по всеки площад в градовете и дори на перваза на прозореца си. Възрастният гривяк достига до внушителното тегло от 600-650 грама, като само едното му разперено крило е с дължина около 30 см. Иначе дължината на тялото му достига 40 см, а размахът на двете крила - 70-80 см. Както се вижда, такъв едър гълъб просто не може да бъде сгрешен с никоя друга птица от това семейство.
Основният цвят в оперението му е сивопепеляв мек цвят (гълъбовосиво), който преобладава в общото оперение по главата, гърба и крилните капаци на птицата, с изключение на предните им ръбове, по които има по едно симетрично бяло петно. Опашката е малко по-тъмна от общото оперение, като отзад е леко заоблена и има тъмен кант, който добре се вижда в полет, заедно с белите петна на крилете.
Възрастните гривяци имат по едно бяло петно отстрани на шията си. При младите то още липсва. Отдолу птицата има фин бледорозов оттенък, но на гушата може да се види и метален преливащ се зеленикав или виненочервен пояс.
Човката на гривяка е някак по-дълга и е светла, до розово-червеникава на цвят, със светло петънце в предния край и доста по-светла към носните гъби, които са много светли. Очите на тази красива и внушителна птица също са светли - понякога дори са сламено-жълти.
Полетът му е доста по-плавен и тежък, като махове, но в никакъв случай не е много по-бавен от този на гургулицата. Просто птица с подобни размери винаги изглежда по-бавна във въздуха. В действителност гривякът си цепи през полето с 50 - 60 км/ч и това трябва да се има предвид при прицелването.
Гривякът е предпазлива птица и поне у нас избягва близостта на населените места и на човека.
При гривяците не се наблюдава видима разлика между мъжкия и женската, освен може би в размера. Гривякът е по-масивен, докато женската е с по-фини и източени черти.
Този вид гълъб обитава огромна територия. Тя в момента се простира от Китай на Изток до Атлантическото крайбрежие на Запад. Гривякът се среща по-рядко и в Северна Африка. Характерни за него са сезонните миграции, като обикновено ятата зимуват в южната периферия на местообитанието си. В Стария континент това са Балканите, както и Испания, Франция, Италия и Великобритания заради меката им зима.
У нас гривякът се задържа през всички сезони и само при много тежка и студена зима отлита към Беломорието. Иначе тези птици са много адаптивни и могат да бъдат срещнати от морското равнище до границата на горите в планините. Като най-типични места, които държат гривяк, може да се посочат широколистните по-големи гори в близост до обработваемите площи. Тези едри гълъби често гнездят и в смесени, и дори в чисто иглолистни гори, ако наблизо има храна.
Гривяците кълват основно житните зърна и поради това също имат типичните за повечето гълъбови птици дневни миграции, като отлитат при нивите, за да се хранят. Освен това те много често се навъртат около фуражните култури и зеленчуковите насаждения като грах, фий, боб, особено коноп и дори зеле. При глад и през зимата гривяците спокойно минават на жълъди, както букови, така и от дъб. Не се отказват и от сезонните плодове - черници, джанки, къпини.
Гривяците са моногамни птици, които образуват стабилни двойки за целия период на гнезденето. У нас те мътят обикновено по два пъти на сезон, но е възможно да има и трето люпило. Първото гнездене е още през април - май, като гнездото най-често е на някое по-високо дърво. Изобщо за гривяците високата позиция за оглед е много съществена, за да се чувстват в безопасност и спокойни. Гривякът се изстрелва право нагоре, пляскайки шумно с криле, после завърта един кръг, за да огледа района и гукайки се спуска при женската.
Женската снася по две яйца. Малките растат бързо и в края на есента не могат да бъдат различени от възрастните птици в големите ята.
През лятото гривяците са много активни в храненето по прясно ожънатите стърнища, както и по фуражните култури. За целта те правят сутрешен прелет, като напускат горите, в които са пренощували и отиват към полето.
Прелетът е по-интензивен в сутрешните часове, но не спира съвсем и през целия ден.
По обед в горещините гривяците си почиват в крайречни високи дървета, обрасли долове, но най-често по самотни дървета, които се извисяват в полето. Ако на такова дърво има и голи сухи клони, то е най-предпочитаната площадка за междинното кацане на тези гълъби. От голяма важност за тях са и местата със ситни чисти камъчета, които птиците търпеливо кълват за смилане на храната си.
Това им занимание обикновено става в следобедните часове. Привечер те се вдигат от полето и тръгват по обратния път към горите, в които ще нощуват. Трасетата са общо взето постоянни за дълъг период от време, но не и през целия сезон, защото местата за хранене се променят.
Гривяците са много общителни птици и не обичат самотата. Това е типично за тях и те с готовност кацат, ако забележат вече приземили се други гълъби. Те обаче са изключително бдителни птици и след началото на ловния сезон, винаги оставят по един възрастен гълъб, който наблюдава за опасност. Тази им тактика се повтаря и докато другите птици от ятото се хранят в полето, и докато птиците са кацнали на дърво, за да си почиват. Просто при тях винаги има една птица, която е нещо като водач на ятото. Тя е крайно подозрителна и неспокойно върти глава, за да следи всичко наоколо.
Естествени неприятели на гривяците са най-вече дивите котки и белките, както и някои по-едри грабливи птици. Гнездото им е недостъпно, защото е нависоко, а пък скитащите котки рядко отиват до гората, за да ловуват.
Основните начини за отстрел на гривяци са на прелет и от колиба. На прелет се ловува и групово, например от няколко ловци, прикрити във висок слънчоглед, а от укритие най-често излетът е индивидуален, защото стрелецът обикновено е един или по-изключение са най-много двама.
Възможно е гривяци да се бият и чрез издебване, когато ловецът се приближава към тях, докато пасат или търсят камъчета. Това най-често става, когато птиците са кацнали на хълм, като ловецът го заобикаля, за да им излезе от другата страна против вятъра. Стрелят се и на водопой, но авджията пак търси подръчна маскировка и укритие.
Тези големи птици се бият по-добре с дълго-цевни ловни пушки с цеви от 72 до 76 см. Поради нуждата от сигурно поразяване 12 калибър е най-подходящ. Добре е пушката да има магнум 76 мм патронници, за да се сложат патрони с повече заряд и сачми. Често наплашените, зорки и бдителни гривяци летят високо, а и в полето не допускат ловеца на изстрелно разстояние. Тогава идва моментът да се види, че силношоковите пушки са по-добрият избор. Патроните е добре да са заводски с висока дулна скорост на сачмения заряд.
От колиба гривяците се бият с патрони от номер 7 до номер 5 според дистанцията. В полет обаче едни ловци ги стрелят с по-гъст сноп предимно с номер 7, а други разчитат на по-едри сачми - номер 5, като са убедени, че ситните сачми само разтърсват гривяка. Срок на ловуване - от 15 август до 28 февруари.

Още новини свързани с гълъбарството